Поучителна история за каменното сърце ...
Учителката поискала от учениците да вземат в торбичка няколко картофа, и на всеки картоф да напишат името на човека, който го мразят и презират. Когато децата го направили, учителката им дала и друга задача, т.е. тази торбичка с картофи да носят винаги със себе си, където и да отидат, две седмици.
Учениците това и направили. Въпреки това, вече след някой ден започнала да се разпространява неприятна миризма от торбичката защото картофите започнали да се развалят. Колкото повече време е минава, толкова миризмата ставал по-непоносима. Когато учителката ги попитала как са се чувствали, докато носели торбичката с картофи. Децата започнали да се оплакват като казвали, че за някои от тях била прекалено тежка, а на всички им пречела неприятната миризма, която се разпространява от мухлясалите картофи.
Тогава учителката им казала следното:
Как вие се чувствахте по време на задачата, също се чувства и вашето сърце към хората, които мразите. В сърцето си винаги ще имате тегло, винаги нещо ще ви тежи и ще ви създава безпокойство, от вашите сърца ще блика омраза и враждебност както миризмата се носеше от торбичката с развалени картофи.
Ако не сте в състояние две седмици да носите чантата с картофи, представете си как им е на тези хора, които цял живот в сърцата си носят омраза и злоба? В това сърце, изпълнено с лоши емоции, просто никога няма място за любов. Това са хора с празен живот ...
Никога не позволявайте на вашето сърце да се превърне в чанта плесенясали картофи. Това сърце никога няма да бъде щастливо ...
