Сряда вечер. Както всеки делничен ден, седя на компютъра, пия кафе и се опитвам да работя.
Тогава изведнъж се звънна на вратата.
- Здравей, Карина. – обърна се с усмивка към мен съседката.
- Добър вечер. – изненадах се. Откъде тя изобщо знае името ми!?
- Мога ли да вляза? Ще отнема само няколко минути от времето ти.
- Съжалявам, но в момента съм заета. имаш ли нужда от нещо
Не съм я канила в апартамента си, защото никога не съм пускала непознати в къщата си. Въпреки че е съседка, все още не я познавам.
- Исках да те помоля да регулираш парното в апартамента ми. Радиаторите ми са студени. Извини ме, но аз не разбирам много. Работя в малко по-различна област.
- Може би сте забравили да обезвъздушите радиаторите и затова са студени? – жената постепенно се приближи до вратата и се опита да погледне през рамото ми към апартамента.
- Пуснаха парното миналата седмица. Може би трябва да се обадите на водопроводчик, ако има проблем с тръбите или радиаторите? Или попитайте вашия съсед мъж, тъй като не мога да ви помогна.
Реших, че това е всичко. Съседката обаче не си тръгна.
-Има ли още нещо!?
- Имам лична молба към вас. Може би трябва да вляза, така че никой да не чуе и да можем да говорим? – Тя беше почти в касата на вратата ми.
- Не! Каква е вашата молба? – тук се почувствах малко неспокойна.
- Можете ли да ми услужите с 500 лева назаем или безвъзмездно. (точно това каза тя)
- Извинете, но в момента нямам такива средства, така че не мога да ви помогна.
Човек би си помислил, че това е всичко. Обаче не! Съседката дори не искаше да си тръгне. Тя продължи да стои точно до входната врата и да гледа какво интересно имам в коридора.
- Искате ли още нещо? – прекъснах тишината, продължила сигурно минута.
- Може би имате приятели или познати, които биха могли да ми помогнат?
- Нямам такива хора.
- Ясно. Може би все пак трябва да вляза?
- Защо? – в този момент вече се смеех истерично, защото не разбирах какво иска тази непозната от мен.
- Бих искала да ти разкажа как плета одеяло.
- Извинете, но в момента съм много заета. – Вече съм в състояние на пълно объркване. Какво одеяло?! За какво става въпрос!?
- Добре тогава, когато имаш време, ела у нас. Живея в такъв и такъв апартамент. Ще видиш какво одеяло съм направила. Искам да ти дам нещо.
- Добре. Довиждане
Блъснах вратата и останах вцепенена. Погледнах през шпионката за всеки случай. Комшийката вече я нямаше. Затворих ключалката на три оборота.
Такова натрапчиво желание да влезе или да ме покани на гости просто ме плаши. Но имам чувството, че това не е краят на историята. Мисля, че тази съседка ще ме изненада с още нещо.
Какво мислите за такова поведение? Сблъсквали ли сте се с това?
