Съществува ли или не G-точката?

Учените решили да вземат биопсия на тъкан от вагиналната стена, където постоянно се откриват повече нервни окончания от обикновеното. В проучването били включени жени в различна възрастова група и с различен интензитет на възбуда.

Американците прегледали и резултатите от 96 предходни проучвания. Така стигнали до заключението, че такава чувствителна зона няма. „Не съм 1000% сигурна в крайните резултати и след период е допустимо други изследователи да открият пропуски в нашата теза. Но те ще имат потребност от нови технологии, за да докажат обратното”, казва д-р Килхевски.

По време на друго изследване - осъществено през 2008 г., лекарите използвали ултразвуково проучване за опознаването на вагиналната стена на жените. По такъв начин те открили доказателства за наличието на дебела тъкан в областта на G-точката сред жените, които са съобщили по време на предварителната анкета, че получават вагинални оргазми. Дамите, които са признали, че никога не са усещали подобна силна възбуда, са имали по-тънка тъкан в тази област.

Италианският гинеколог д-р Емануела Джанини също застъпва това схващане. Според нея G-точката не само съществува, но и жената може се научи да я използва така, че да започне за изпитва вагинален оргазъм. „Стимулацията на тази точка би могло да позволи на всяка дама да изпитва силна и много приятна възбуда, а самата точка може да бъде открита с помощта на ултразвук”, твърди д-р Джанини. Тя даже е разработила специални упражнения и пози, чрез които жените, за които този тип оргазъм е неизвестен, да се научат да го изпитват. „Начините за точно стимулиране на G-точката е необходимо да залегнат в практиката на сексолозите”, категорична е д-р Джанини.

Всъщност G-точката е кръстена така в името на покойния вече немски учен и гинеколог д-р Ернст Графенберг, който пише обстойно по темата през 1944 г. Още по онова време той насочва вниманието на всички към даден участък от женското влагалище, който според него е отговорен за удоволствието от секса при жените. През 1950 г. немецът доказва точно съществуването на много чувствително място във вътрешността на влагалището, близо до пикочния мехур, с ширина близо 1-2 см. След като той прави това свое откритие, сексът става изненадващо просто занимание. Може би обаче само за него, тъй като в достигането до умопомрачителни оргазми се оказва проблем за голяма част от дамите и техните партньори.

Около 30 г. по-късно, след като любители на абревиатурите взимат първата буква от името на немският учен и я кръщават G-точка, тя получава „главната роля” в бестселър и променя завинаги американската секс култура. В интерес на истината обаче д-р Графенберг не е първият, който пише за наличието на ерогенна зона при дамите. В различни документи от XI век, открити в Индия, също има описана подобна чувствителна зона.

За някои съвременни жени това откритие предлага нови хоризонти в любовните игри, но за други - проучването на „обетованата земя” около уретрата, води само до чувство на недоумение при появата на желание за уриниране по време на секс. Една част от научната общност приема безрезервно G-точката, а друга се съмнява, че има нещо, което да се стимулира. Авторите на научна статия от 2001 г. изпадат в крайности - те направо осъдиха това място, като го нарече „модерна гинекологична изгъзица” и „пореден мит, който науката трябва да оборва с години”. Всичко това сякаш малко е объркващо. И то не за науката, но и за всички онези дами, които жадуват за удоволствие в леглото.

За едно нещо обаче със сигурност би могло да се постигне консенсус - няма стандартно определение за това къде точно се намира „бутонът за удоволствие” при жената. Ето защо повече специалисти съветват дамите да проучат предната стена на вагината си милиметър по милиметър. Не се знае какво могат да открият. Допустимо е да се окаже, че G-точките им са повече от една.