Работещите българи имат право на един от най-късите платени отпуски сред всичките 28 държави в Евросъюза. Това става ясно от обобщена информация на Главната инспекция на труда (ГИТ) за задължителните отпуски и минимално заплащане в Европа.
Всеки българин, който работи извън страната или е командирован от българския си работодател за повече от 30 дни в друга държава от ЕС, има право да получава местната заплата и да ползва отпуските за съответната страна от ЕС, обясниха пред “24 часа” от ГИТ.
20 работни дни в годината е предвидената от българския Кодекс на труда задължителен отпуск.
Допуска се бонус от 5 работни дни при работа на ненормирано работно време
или при опасни за здравето професии, които се определят с постановление на Министерския съвет.
в Белгия годишно се работи със 100 часа по-малко, отколкото у нас
20 работни дни е отпускът и в Гърция. Той обаче нараства с натрупването на трудов стаж и може да достигне до 26 работни дни. Абсолютно същите са правилата и в Полша.
Словакия, Словения, Унгария, Чехия, Кипър, Холандия и Румъния всъщност са единствените страни в ЕС, където платеният годишен отпуск е равен на българския - 20 работни дни. В Хърватия отпускът варира в зависимост от стажа и е между 20 и 24 работни дни годишно.
Франция пък е държавата с най-високи отпуски в целия съюз. Там се работи и най-малко в Европа - 35 работни часа на седмица. Срещу това обаче работещите във Франция имат право на отпуск 2,5 работни дни на месец, или общо 30 работни дни на година.
30 работни дни е и размерът на платения годишен отпуск в Австрия. В тази страна обаче се работи по 8 ч на ден и 40 ч на седмица.
Австрия има и бонус в отпуска за хора с над 25 години трудов стаж – те имат
право на 36 работни дни в годината
Близо до френските и австрийските са отпуските в Естония и Литва. Това са двете държави от бившите социалистически, които надхвърлят минималния размер на отпуските в ЕС. Техният е 28 работни дни на година, като се работи по 40 ч седмично.
30 дни, но календарни, а не работни е платеният годишен отпуск в Испания. Пренесено върху пълен месец, това прави по 22 работни дни в годината.
В Италия също е предвиден отпуск от 30 дни на година.
Скандинавските държави също дават право на много големи отпуски. В Швеция размерът на платения годишен отпуск е 25 работни дни, а във Финландия по 2,5 дни на месец, или общо 30 работни. Финландия обаче няма лимит на работното време, а той се определя от колективни трудови договори по браншове. Исландия, която не е член на ЕС, а само част от Европейското икономическо пространство, дава по 2 дни отпуск на работен месец, или 24 работни дни в годината.
14 дни от отпуска
задължително трябва да се ползват през лятото
В Норвегия, която също като Исландия не е член на ЕС, отпускът е 25 работни дни в годината. Възрастните работници, т.е. хората, навършили 60 г., имат право на още 6 работни дни отпуск.
Най-сложна е системата на отпуските в Ирландия, където се работи по 48 ч на седмица. Платеният годишен отпуск е в размер на 20 работни дни, ако човек е отработил 1/3 от часовете в годината. Има обаче възможност отпускът да се определя като 1/3 от отработените дни на месец, или 8% от отработените от човек часове. 5 седмици и 6 дни пък е платеният годишен отпуск във Великобритания, където се работи по 48 ч на седмица.
Минималната заплата в Люксембург 10 пъти над българската, в Румъния е с 19 евро по-голяма
10 пъти по-голяма е минималната заплата в Люксембург, сравнена с българската, показва обобщението на Главната инспекция по труда. В най-богатата европейска държава гарантираното минимално месечно възнаграждение е 1922 евро. В България то е 360 лв., или 184 евро на месец. От 1 юли пък ще бъде увелично до 380 лв., или 194 евро на месец.
Дори и с увеличението от 1 юли, българската минимална заплата ще остане най-ниската в ЕС. Пред нас е Румъния, където минималната работна заплата е 900 леи, или 203 евро на месец. Това означава, че тя е по-висока с 19 евро в момента, а от 1 юли разликата ще спадне до 9 евро на месец.
От бившите комунистически страни най-висока е минималната заплата в Словения - 790 евро. В останалите се движи между 300 в Литва и 420 евро в Полша.
Гръцката минимална заплата пък е 586 евро на месец. Това обаче е изчислено на 14 плащания на заплати през годината. По 14 заплати вземат и в Испания, където минималната заплата е 640 евро на месец.
1290 евро излиза минималната работна заплата на месец в Германия при изработване на 38 часа седмично. По-големи от немските са холандските и белгийските минимални възнаграждения - съответно 1495 и 1501 евро на месец.
В 7 от страните в Европейския съюз не е въведено гарантирано минимално заплащане от държавата. То се договаря между работодателите и синдикатите на браншово равнище. Това са Австрия, Дания, Италия, Кипър, Финландия, Швеция и Лихтенщайн.
Двойно повече измами за работа в ЕС след падането на ограниченията
Двойно са се увеличили измамите и нарушенията при изпращане на българи на работа в друга страна в Европа, след като от 1 януари 2014 г. паднаха всички ограничения за работа в страните от ЕС. Това показват данните на Главната инспекция по труда.
През 2014 г. са установени 526 нарушения на компании, които извършват посредническа дейност по изпращане на българи на работа в ЕС. През 2013 г. нарушенията са били 218.
“След пълното либерализиране на европейския пазар на труда зачестиха случаите, когато българските граждани заминават да работят в чужбина, но биват измамени или
принуждавани да се трудят в лоши условия, при минимално, а често
и никакво заплащане”, обясниха пред “24 часа” от инспекцията.
“Всички установени случаи са свързани със съзнателно неспазване на нормативните изисквания, с цел измама на търсещите работа лица”, уточниха експертите.
Най-честите нарушения са да се изпращат работници, без да има сключени договори с работодател в съответната страна от ЕС. Освен това много от хората не получават трудовия си договор, преведен на български, още преди да заминат.
“Друго често нарушение е да се събират такси от търсещите работа лица под формата на услуги за превод и легализация или осигуряване на квартира и транспорт, каквито посредниците нямат право да събират”, обясниха от ГИТ.
Инспекцията е установила и нова измама. При нея се регистрират фирми, които наемат хора на трудов договор, и веднага ги командироват в чужбина. Веднага след като хората заминат, трудовите им договори се заличават, а пристигналите в другата европейска държава разбират, че или нямат осигурена работа, или са изпратени на робски труд.
Далаверата на фирмите пък била, че събират от наеманите хора такса за издаване на удостоверение, което всъщност НАП издава безплатно. Проблемът за работниците в този случай се усложнявал и поради обезсилените трудови договори, които са подписали. Така инспекцията по труда не може да глоби фирмата, а хората трябва да си търсят правата по съдебен път.
Подобен на тази измама е и случай от 2014 г., когато български посредник уж набира хора за работа в Германия. Всъщност ги изпраща в Полша, където хората сключват договори с полски фирми. Те пък от своя страна ги командировали в немски месопреработвателни предприятия, където българските работници били третирани като роби. Все пак случаят е разплетен и ГИТ е глобила българския посредник, а в Германия и Полша са подадени сигнали срещу немските и полските фирми, които са били замесени.
Търсещите работа в ЕС трябва да не ползват фирми, които им искат такси за посреднически или консултантски услуги
и да не плащат никакви пари на подобни фирми, посъветваха от главната инспекция по труда. Посредникът получава заплащане от фирмата, за която е намерил работници, а не от самите работници. Хората не трябва да заминават на работа в чужбина и без предварително да са прочели и подписали трудов договор на български език. Хубаво е преди заминаване да си запишат телефоните на българското посолство и трудовите съветници в държавата, за която заминават. Могат да звънят и на телефон 0035928101747, който е на българската Главна инспекция по труда.
