На 15 август българските православни християни почитат паметта на Света Богородица. Това е еидин от най-почитаните църковни празници за нашия народ и много българи празнуват.
*На този ден не се работи никаква работа
*Старо поверия гласи: В този ден не се пипа нищо червено!!! На лошо е!
Вярва се, че така младите жени ще останат бездетни!
*Друго поверия гласи: На 14 вечерта, бездетните жени молят Богородица да им помогне, носят дарове и преспиват в църквите!
Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.
Традиции и обреди на Голяма Богородица
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка . Никой нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве.
На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна трапеза или общоселски събор. На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.
По традиция на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. на трапезата се слагат задълцително плодове – грозде, диня, ябълки.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.
- Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.
- Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.
