Порой от падащи звезди ни очаква в нощта срещу събота. Ако обичате романтиката на този звезден блясък – не заспивайте тази нощ.Ще има дъжд от сияния, които са всъщност отломъци от Халеевата комета.
Те се наричат Ориноиди и пикът им ще бъде в събота през нощта.
Метеорният поток Ориониди, който се случва всяка есен, когато Земята преминава през поток от отломки от Халеевата комета, ще достигне своя връх.
Най-зрелищно ще бъде в петък в полунощ и ранните зори срещу неделя.
За да бъдат видени падащите звезди, наблюдаващият небето трябва да е далеч от улични лампи и други източници на т.нар. светлинно замърсяване.
Метеорите могат да се видят с невъоръжено око, така че няма нужда от бинокъл или телескоп, въпреки че се препоръчва да се дадат около 20 минути на очите да се приспособят към тъмното.
В пика си може да има повече от 20 падащи звезди, летящи над главите ни на всеки час, като всяка пътува със скорост около 66 километра в секунда.
Има обаче два ключови проблема, с които могат да се сблъскат ловците на звезди.
Първият е времето: ако небето е покрито от облаци, светлинната феерия няма да бъде видима.
Вторият проблем е нашият лунен спътник, който ще бъде нарастващ полумесец точно преди да се превърне в полулуна - което ще направи осветеността му по-голяма с близо 50 процента.
Това означава, че условията тази година не са особено благоприятни, защото по-ярката луна затруднява забелязването на метеорите.
Въпреки това, дори ако луната скрие пика, Орионидите ще продължат до 7 ноември, така че може да успеете да ги хванете, макар и с леко намалена активност.
Според Кралската обсерватория в Гринуич, Великобритания, Орионидите са „изключително специален“ дисплей, който надеждно произвежда падащи звезди, които са видими по целия свят.
„Ловът на метеори, както и останалата част от астрономията, е игра на изчакване, така че е най-добре да си вземете удобен стол, на който да седнете и да се завиете на топло, тъй като можете да останете навън за известно време“, предупреждават астрономите.
„Метеорите могат да се видят във всички части на небето, така че е добре да сте на широко открито пространство, където можете да гледате нощното небе с очите си. Но ако проследите пътищата, по които минават метеорите, изглежда, че те произлизат от съзвездието Орион”, допълват от Гринуич.
Метеорите, известни още като "падащи звезди", идват от остатъци от кометни частици и частици от разкъсани астероиди.
Когато кометите се движат около слънцето, прахът, който излъчват, постепенно се разпространява в прашна следа около орбитите им.
Всяка година Земята преминава през тези следи от отломки, които се сблъскват с нашата атмосфера и се разпадат, за да създадат огнени и цветни ивици в небето.
Събитията обаче не представляват заплаха за хората, тъй като обектите почти винаги изгарят в нашата атмосфера, преди да достигнат повърхността на планетата.
„Орионидите, чийто връх е в средата на октомври всяка година, се смятат за един от най-красивите дъждове на годината“, допълва и НАСА.
„Бързите метеори могат да оставят светещи „влакове“ (нажежени парченца отломки след метеора), които продължават от няколко секунди до минути.
Орионидите са един от двата потока, създадени от отломките от Халеевата комета; другият е Ета Аквариидите през май.
След Орионидите има няколко други метеорни потоци, които ще се случат тази година, включително това, което НАСА нарича „най-добрият метеорен дъжд на годината“ в Геминидите.
Това се случва всяка година между 4-ти и 20-и декември, като пикът е между 14-и и 15-и декември.
Кралската обсерватория в Гринуич казва, че Геминидите, за които се смята, че се увеличават всяка година, осветяват нощното небе с до 150 падащи звезди на час.
Халеевата комета, която остави частиците с размер на пясъчно зърно, които произвеждат Орионидите, обикаля вътрешната слънчева система на всеки 75 или повече години.
За последен път тя е видяна с невъоръжено око през 1986 г. и няма да се появи отново до лятото на 2061 г.
Междувременно ни остава да наблюдаваме метеоритния поток, който идва от „кометните отпадъци“, докато лети през атмосферата, пише Daily mail.
