В социалните мрежи в днешно време скоростта на светлината се разпространява текст за една нещастна майка, която била отхвърлена от сина си, текст, за който сме сигурни, че няма да ви остави безразлични.
- Мразех я и ме беше срам от нея!
Тя работеше като готвачка в моето училище. Един ден майка ми влезе в класната стая, за да ме поздрави. По-късно съучениците ми се подиграваха, беше ми неудобно. Само дето не потънах в земята от срам! Исках майка ми просто да изчезне. Когато повтороно я видях ѝ казах, че ме е засрамила, и че е по-добре да умре!
Майка ми нищо не ми отговои, само ме гледаше. Не се спрях нито за момент, за да помисля за това което ѝ казах, бях много ядосан. Бях незаинтересован за чувствата си ..
Исках само да си отиде у дома и никога да не се върне!
По-късно получих възможност да отида в Сингапур на проучвания. Там се ожених, купих къща и имам деца. Бях щастлив и доволен от живота си. Но един ден майка ми дойде да ме посети. Не се бяхме виждали от години и никога не беше виждала своите внуци. Появи се на вратата. Моите деца започнаха да ѝ се смеят.. Аз извиках към нея: "Как се осмеляваш да идваш в къщата ми и да ми плаши децата!"
- Просто така си се появила неканена! "Иди си от тук веднага!" Майка ми просто тихо отговори: "Извинявайте, трябва да съм сбъркала къщата" - и изчезна ...
След няколко дни получих писмо. Поканен съм на годишнина от завършване на училището.
- "Скъпи мой сине, мислех за теб през цялото време. Прости, че дойдох до твоя дом и уплаших децата ти. Беше ми приятно, когато чух, че си успял в живота , съжалявам, че винаги ти бях на тежест и те червих, виждаш ли, когато беше дете, се случи инцидент, в който ти загуби окото си. Като майка, не можех да понеса да изранеш без едно око. Лекарите те прегледаха и казаха, че никога няма да можеш да виждаш. Аз ти дадох своето око ... Бях горда, когато знаех, че синът ми ще може да гледа света с това око.
С любов, винаги с теб твоята майка. "
