Той е мъничък, не много пухкав, с черно-бели шарки. Сю го намира през един дъждовен ден - изоставен и бездомен, стоял пред вратата и.
Котето станало неизменна част от живота на Сю, години по-късно, тя е доста благодарна за този дъждовен ден! Том е самостоятелен котак, който се дистанцира от другите и рядко търси контакт с хората, Сю му е дала пълна свобода. Въпреки това, в един момент неговото поведение се променя коренно.
Котката започва непрекъснато да ходи след своята 64 годишна стопанка, следва я буквално навсякъде. Когато Сю сяда, котарака скача върху нея и веднага започва да я масажира със своите лапички, но не къде да е, а на едно определено място – нейното дясно рамо, като междувременно издавал странни звуци.
Сю започва да се тревожи за своя космат приятел и го завежда на ветеринар, тъй като това продължило около две седмици. Ветеринарят не намира нищо обезпокоително при Том, въпреки това котарака продължавал със странното държание. Сю търси други отговори на въпроса, вследствие на какво нейната иначе дистанцирана котка, търси такъв контакт с нея; да не би да не се опитва да й каже нещо? Решава да се погледне в огледалото и да докосне мястото, което Том усърдно масажирал всеки път. Там тя напипва буца, непосредствено след това отива на лекар, който пък я изпраща в болница.
Оказва се, че 64 годишната Сю има тумор в рамото си. За късмет, е открит навреме и жената се подлага на химиотерапия. Една година по-късно, няма следа от тумора, жената споделя, че е ужасно благодарна на своето коте, тя добавя, че след това, нейната котка се върнала към своето обичайно поведение.
