На 6 август Българската православна църква чества едно от най-значимите евангелски събития – явяването на Иисус Христос пред тримата му ученици – Петър, Яков и Йоан.
Според Светото писание Иисус Христос укрепва вярата на учениците си в своя божествен произход, като се преобразява пред очите им. За всички вярващи християни Преображение Господне е свързано с надеждата за промяна към по-добро.
Църквата установява отбелязването на празника още в първите векове на християнството, за да ни напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.
Според народния календар на 6 август настъпва и трайно преобразяване в природата.
За нощта срещу Преображение Господне съществуват различни поверия, а едно от тях е, че в часовете срещу големия християнски празник небето се отваря и всички желания се сбъдват.
Според народното поверие в нощта между 5 и 6 август слънцето обръща гръб на лятото и поглежда към есента.
За всички вярващи Преображение Господне се свързва с промяната и е знак, че надежда за нещо по-хубаво винаги има. Празникът отбелязва и края на православната църковна година.
На 6 август във всички християнски храмове се прочита специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название Начатки овощей, а Българската православна църква чете молитвата Освещаване на гроздето.
На някои места в страната все още се спазват някои стари обичаи, свързани с подготовката за посрещането на празника. По стара традиция в тези дни се подготвят годежите, а сватбите се уговарят след 1 септември, когато се посреща новата църковна година.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение Господне небето се отваря и Бог изпълнява всяка молитва на вярващите.
Празникът се свързва с идеята за преобразяване и според поверието, ако страдате от някаква болест, в нощта срещу Преображение трябва да потопите връзка сушени плодове във вода, която на сутринта да изпиете. Това ще преобрази болестта и ще се излекувате.
Преображение е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата.
Старите хора разказват, че когато Господ създал гроздето, Дяволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро здраве.
В някои селища Преображение се осмислял и като ден, граничен между лятото и есента и свързан с „преобразяването“ на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба.
На този ден „времето започва да се преобразява“
Слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.
