Точно преди 11 години за първия си учебен ден едно хлапе си слага червена папийонка върху бялата риза и с букет рози поема към кварталното школо. Тогава още не знае, че докато бие звънецът, фотографът Евгени Цветков ще улови с обектива си разплаканото му лице, а после снимката ще спечели изложби и периодично ще се появява в медиите.
С тази снимка си имах доста проблеми, а случката с нея е обикновена,разказва пред „Марица“ Виктор Куманов на пейката пред същото средно училище „Св. св. Кирил и Методий”, където е направен фотосът му като първолак. Живея на една минута оттук, в блока зад ей тази ограда, сочи съседната жилищна сграда зад близката детска градина. Съвсем логично било да го запишат точно в това школо. Не щеш ли обаче, поемайки натам в първия учебен ден, хлапето се спънало по стълбите и паднало по лице.
Виктор Куманов вече е пораснал
Така споменът му за първия досег с образователната система е свързан с две неща – ужас от навалицата и болки в корема. Класната г-жа Лесова веднага се притекла на помощ, като видяла разплаканото дете: „За мама ли ти е мъчно?”. Първолакът обяснил, че е паднал и го боли. „Това само за пред мен ли е?”, усъмнила се учителката. Наистина е така, но и не ми се ходи на училище, признало си момчето. Още помни как преподавателката по детски го успокоила, че в училище не ядат хора. „Не спрях да плача, но все пак влязох”, усмихва се тийнейджърът. Е, на следващия ден пак отишъл с рев.
А че е станал известен точно заради сълзите си, отворило бая притеснения на семейството. Тъкмо се поуспокоихме, и медиите почнаха да публикуват тази снимка всеки път, щом пишат за калпаво образование, разказва бащата на Виктор. Самият той твърди, че открай време е скаран с науките. Но постиженията му го опровергават. Още в детската градина ходел на английски, после 7 години на пиано, в 7. клас станал градски първенец на олимпиадата по немски. Пеел в школския хор. В училище бях силен по математика, по български ми се караха, че пиша грозно, спомня си Виктор. В средното училище бил отличник, сега в Руската в бележника му има четворки и петици, а често и тройки.
В образователната система не ми харесва, че повечето неща се учат на хартия, обяснява дванайсетокласникът. Не може да се сети нито веднъж по биология, химия или физика в час да е направен опит или демонстрация. По история и география пък практическите задачи се свеждат до работа с карта и някой друг филм. Липсва ми креативност, обобщава зрелостникът. Скучно му е да учи определения и теореми, и то само по картинки.
Училището обаче, от друга страна, го срещнало с човека, на когото се възхищава – преподавателката по немски от ЕГ „Иван Вазов” Силвия Паскалева. „Не знам как го прави, но не те оставя да се провалиш – пали се момчето. – Много е строга и много добра. Всява респект. Толкова е прецизна, че чак перфектна!” Поела го с тройка за първия срок в 10. клас. Без да се усети, завършил с петица.
Пък е с характер и не е лесно да му се влезе под кожата. Това лъснало пак още в първи клас, когато майка му го записала на занималня. Още първия ден хлапето не отишло и учителката се обадила на родителите. Вечерта, когато у дома му потърсили сметка за бягството, момчето стрелнало категоричен отговор срещу майка си: „Когато ме попита дали искам да ходя, ти казах не. Още мисля така и нищо няма да се промени”. Така жената се принудила да го отпише.
Когато нещо му легне на сърце обаче, Виктор е готов истински да му се посвети. Така е с фехтовката и музиката. Тази година и двете ще останат на заден план, за да се готви за матурите. Още не е решил дали ще кандидатства и какво. Не го блазни и идеята за бала. „Не си падам по навалица – припомня младежът – и не ми е фикс идея да изхарча парите на нашите. За мен балът не е да се напиеш и да не помниш нищо, а обратно – това да е последен спомен от училище”.
Засега смята след дипломирането да остане в България и да запише висше тук. Така хем ще изчака да завърши и с година по-малкото му гадже от испанска паралелка в Руската, хем ще спести пари – вече има програми, по които може да се започне университет тук, а после образованието да се довърши зад граница. Виктор вече се е научил и сам да вади парите, които харчи – това лято работил на млечната витрина в хипермаркет, за да припечели за 5 дни в Китен с момичето си. Не си пада по големите компании, затова във фейсбук няма негови снимки от дискотеки.
Вечер обикновено се вижда с приятелката си. За тези разходки може да се напише нова версия на парчето „Надежда от „Надежда” на „Щурците”. Девойката живее в Прослав. Виктор я изпраща с последния автобус, а после се прибира пеша до дома си в кв. „Христо Смирненски”. Докато се прибере, е минало полунощ и няма сили ни за скайп, ни за социални мрежи.
