Актьорът Петър Попйорданов, известен като Чочо Попйорданов, почина рано тази сутрин в "Пирогов", съобщиха от пресцентъра на болницата.
Въпреки близо 15-часовите усилия на лекарите от Клиниката по интензивно лечение в "Пирогов" Попйорданов почина в резултат на тежка черепно-мозъчна травма, се посочва в съобщението.
Както съобщи вчера Dnes.bg, 48-годишният актьор бе настанен в Централната реанимация на "Пирогов" с пряка опасност за живота, след като бе пострадал много сериозно.
Петър Попйорданов бе докаран вчера следобед в болницата в коматозно състояние. В резултат на височинна травма е имал тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хематом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и едно счупено ребро.
Сърдечната му дейност е била поддържана с медикаменти и е бил поставен на командно дишане.
Преди десетина дни Чочо Попйорданов загуби майка си.
Актьорът е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов, дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г.
През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев.
Играе в трупите на театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, а от 1994 г. и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.
Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999).
Чочо е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за Аскеер през 1996 и награда Аскеер през 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.
Чочо Попйорданов садил петунии на гроба на майка си, преди да падне
