Прочутата плащеница не е истинското платно, в което е било загърнато тялото на Иисус Христос , но не е и средновековен фалшификат. Според венецианския историк и реставратор Лучано Бузо става въпрос за оригинално творение на италианския художник и "баща" на ренесансовото изкуство Джото ди Бондоне, пише obekti.bg.
Специалистът твърди, че е намерил подписа на Джото, скрит в лицето и ръцете на отпечатания лик на Христос.
Ако наистина е съществувал оригинал, до този момент той трябва да е бил силно повреден през вековете, когато е бил разнасян из Светите земи и Европа. Лучано Бузо смята, че хипотезата му, че плащеницата е създадена през 1315 г., е в съгласие с въглеродните изследвания, направени през последните десетилетия.
Те датират Торинската реликва към началото на 14. век. Според историка, оригиналната реликва наистина е съществувала, но е изтляла с времето или е била изгубена или изгорена към датата, когато художникът е получил поръчката. След няколкомесечни изследвания ученият стигнал до извода, че подписът и числата, закодирани в платното, свидетелстват за желанието на Джото да отбележи участието си в създаването му. Не е никак чудно църквата да е решила да използва именно този художник за такава важна цел, тъй като Джото е бил един от най-известните и уважавани творци на времето си.
Предишните проучвания не са попаднали на скритите знаци, защото те са нанесени със сложни и неясни мазки, почти невидими за невъоръженото око, смята Бузо. Неговата хипотеза може отново да отключи многовековните спорове за оригиналността на реликвата, на която е отпечатан човек с дълги коси и брада. Пазителят на Торинската плащеница - проф. Бруно Барберис, се отнесе скептично към идеята на Бузо.
"Първо, физичните и химически опити показаха, че следите на платното не са нанесени с боя. Второ, много учени са изследвали увеличени изображения на плащеницата и също са виждали неща, които всъщност ги няма там - трънен венец, думи на арамейски, гръцки и латински. Все едно да гледаш луната и да виждаш там очи, уста и нос", смята Барберис. Реликвата е докарана за първи път в Европа след кръстоносните походи.
Според една теория, през 13-14. в. нейни пазители са били рицарите от Ордена на тамплиерите. През 1453 г. тя е закупена от херцог Лудвиг І Савойски, а след това се е съхранявала в град Шамбери, където пострадва от пожар през 1532 г. През 1578 г. е пренесена в Торино, където се пази и до днес.
Плащеницата е собственост на Ватикана. През 80-те години на миналия век британски специалисти я изучават с помощта на въглероден резонанс, който ги кара да я обявят за средновековен фалшификат. По-късно тези резултати са оспорени и опровергани от самите автори на проучването.
