Свидетелствата на жителите на Мосул, втория по големина град в Ирак, разкриват всички ужаси на режима, който не показва нито милост, нито човечност.
Страх и наказание. Това днес е ежедневието в град Мосул в Ирак, който е под окупация на Ислямска държава. BBC съобщи признания на тамошните жители, както и късометражни филми, които тайно са били заснети и контрабандисти. Във фокуса на ислямистите е контролът над жените, така че на едно от филмчетата се разглежда как един боец с камшик преследва жена, защото не е била достатъчно покрита и нямала и ръкавици.
Хана: " Облеклото за жените е много строго. Жените трябва да бъдат покрити от главата до петите. Един ден отидох със съпруга си в ресторант, красиво място на реката. Показах си лицето. Веднага се приближи към мен собственика и ме помоли да го покрия защото бойците от ИД идват на неочаквани проверки. Ако ме видят такава, съпругът ми ще бъде разбит. Реших да покрия лицето си. В ресторант.
Преследване на малцинството
Мария, гинеколог, християнка: "Имах голяма колекция от книги. Преди ИД да заеме Мосул, ме заплашваха сунитските екстремисти, но аз продължавах да поддържам жените от всички религии и секти. Избягах когато падна Мосул. Бунтовниците маркираха моята къща с буквата Н - насрани, дума, която се отнася за християни. Помолих приятели да запазят моите книги. Но беше твърде късно. Бунтовниците ги запалили".
Заид: "Ислямска държава осъществява строгият закон на Халифата". Минималната глоба е побой, който следва за пушене на цигари. За кражба се отрязва ръката, за прелюбодеяние мъжете се изхвърлят от сградата, а жените са убиват с камъни до смърт. Все е публично, за да сплашат останалите, които са принудени да гледат. В затворите се случват невъобразими неща, но никой не говори за това."
Фуад: "Бях арестуван. Те преследваха брат ми, но не го намериха и така ме заведоха в затвора. Не спираха да ме тормозят, докато не се умориха. Биха ме с кабел от контакта. Брат ми дойде да се предаде, но не ме освободиха веднага. Още се гавриха върху мен."
Промяна на живота
Хишам: "Ежедневието се промени до неузнаваемост. Мнозина са загубили доходите си - богатите разчитат на спестяванията, бедните на Бога. Загубих работата, не мога да уча. Все е забранено така че по цели дни седя вкъщи. Не мога да отида и на пикник. ИД вземат четвърт от всяка заплата за възстановяване на града. Този, който няма да се съгласи, се наказват. Болниците са само за специална употреба.
Брат ми получи 20 удара с камшик, защото не затворил магазина по време на молитва в джамия."
Бунтовниците използват много сложни техники за контрол на жителите на Мосул. Сред града са поставени медийни пунктове, чрез които Ислямска държава изпраща своите пропагандни съобщения. Ислямистите буквално посрещат хората по улицата и разпространяват болната си идеология. Жителите на Мосул се надяват, че армията на Ирак ще дойде и ще ги освободи.
