Тина и Роджър Томас, емигранти от Германия и Великобритания, са силно изненадани, преди двадесет и две години, когато едно малко бебе попада в болницата, в която те са доброволци. Те са озадачени от факта, че детето е прието в дом за лица с умствени увреждания, когато умствените й функции са доста добри.
„Там тя щеше да бъде скрита от обществото, а е психически напълно здрава. Трябваше да се вземе друго решение.“
Решението е да осиновят момичето.
Независимо от погледите и въпросите относно състоянието й, малкото момиче се превръща в силна и щастлива млада дама. Тя реагира на погледите просто с усмивка. Това не винаги е било така, обаче.
Докато посещава училище, съучениците й се отнасят към нея твърде зле. Те дори не са й позволявали да се движи в определени части на училищната сграда. Заради твърдението, че ги е страх от нея, децата са я пренебрегвали и избягвали.
Днес тя работи като учител на деца със затруднения в Хонг Конг. Изключително атлетична е, и в свободното си време работи като ръгби арбитър.
