Европейците като цяло са се старали да минават без къпане
Благодарение на леката ръка на Александър Дюма времената на мускетарите са забулени в шлейфа на романтиката. Навярно мнозина си мечтаят да живеят в онова време, смятайки го за истински прекрасно.
Характерното е, че отказът от редовното къпане е станал вече в Новото време, като за това доста е спомогнало укрепването на протестантството, смятащо банята за срамно явление.
Ако в епохата на Средновековието бани или къпални е имало във всеки европейски град, то примерно от 1500 година те постепенно започнали да изчезват. Парадоксално, но за отказа от миене до голяма степен е способствала... чумата!
Работата е там, че на място на голямо струпване на хора е било по-лесно болестта да бъде прихваната. Къпещите се нареждали дрехите си едни до други, а бълхите, преносители на чумата, са могли свободно да се прехвърлят върху здравите хора. Оттам е дошъл и страхът, че къпането е опасно за здравето.
Еразъм Ротердамский през 1526 година е написал следното: "Преди двадесет и пет години нищо не беше толкова популярно в Брабант, колкото обществените бани. Днес тях вече ги няма - чумата ни научи да минаваме без тях".
Дори особите с кралска кръв с гордост са разказвали, че на практика никога не с се къпали. Например, кралица Изабела с гордост е съобщила, че се е къпала само два пъти в живота си: след раждането и преди сватбата си.
През 17 век взимането на вана започнало да се смята за лечебна процедура и се е изпълнявало само по предписание на лекарите. Впрочем, Людовик XIV така се изплашил от къпането, което той направим веднъж по предписание на лекаря си, че той се зарекъл до края на живота си никога да не прави това.
До 18 век европейците при необходимост мили само ръцете си и се жабуркали. Даже не миели и лицето си, защото това можело да доведе до възпаление и загуба на зрението.
Естествено, дългото въздържане от водни процедури водело и до неприятен мирис. Вместо с миене хората се опитвали да решат този проблем с помощта на парфюми и ароматизирани калъфчета, които криели под дрехите си.
Всъщност, появата на копринените нощни ризи до голяма степен е свързано с къпането. Именно с помощта на на този елемент от одеждите богатите хора са се борили с буболечките и бълхите. Насекомите не са могли да се зацепят със своите крачета за хлъзгавия плат, затова коприната се е смятала за по-
Принос за ужасяващите нехигиенични условия е дала и модата. Грандиозните прически на 18 век може да са били ефектни, но и извънредно трудоемки и скъпи. Естествено, жените се старели да запазят това великолепие колкото се може по-дълго, и прическите се превръщали в истински развъдници на въшки.
За щастие, до 19 век разумът е надделял и лекарите започнали да пропагандират къпането. Впрочем, обикновените хора въобще не искали да повярват, че къпането е доста полезно. Най-трудно към хигиена се приучавали жените, които смятали, че измиването на половите органи може да ги направи безплодни.
Всъщност, със средствата за женска хигиена също е имало големи проблеми. Днес превръзки и тампони може да се купят навсякъде, но в миналото жените е трябвало да си ги правят сами от памук и плат.
Дори и тоалетната хартия се е появила доста скоро. Едва през 1857 година предприемач от Германия пуска за първи път листове, предназначени за тази цел. А рулата тоалетна хартия се появяват едва през 1890 година.
Да, да си красавица в Новото време е било доста трудно!
