Аз ли? Аз съм детето, което се радва на тези малки и неважни за други неща.
Аз съм детето, което открива във всеки слънчев лъч красота.
Аз съм дете с невинна широка усмивка.
Аз ли? Аз съм детето, което често прави грешки, без да иска и без лоша умисъл...
Аз съм детето, в чиито очи понякога има сълзи.
Аз съм момиче с големи лъскави очи. В тях ще откриеш чиста, непокътната любов, без място за сълзи.
Аз съм момичето, което вярва, че няма невъзможни неща. Ще докосна и луната въпреки че знам, че ще ме изгори.
Аз ли? Аз съм момичето, което твърде говори и подарява доверие просто така ... А след това събира парчетата от моята ограбена душа. Аз съм момиче с големи мечти, понякога нереалистични, която можеше да се откаже въпреки ...
Аз ли? Аз съм тази, чието сърце се счупи, тя се заричала, че няма повече да вярва, но отново повярвала ...
Аз съм жена, която е преживяла много, но не търси тъга в мен, няма да намериш.
Аз съм тази, която пада и намира сили да стане, аз съм тази, която много одавна трябваше да спра да вярвам и да се надявам и да изтрия любовта,която не съществува, но не го направих!
Аз съм жената, която никога не губи вяра. След дъжд, съм научила, че винаги слънцето изгрява!
Аз ли? Аз съм жената, която ще ти подаде ръка, когато паднеш. И въпреки че преди малко ти ме хвърли на земята ...
Аз ли? Вярна на себе си останах!
Аз ли? Преди трудностите никога не се предадох!
Аз ли? И счупена пък мога да обичам!
Аз ли? Всичко, което имах ...
Не съжалавям!
