– Това не е моето дете, изобщо не прилича на мен! - извика Огнян.
- Как може да говориш така за сина си! Дори направихме ДНК тест, това не ти ли стига!
- Или може би си фалшифицирала този тест! Откъде да знам!
– Откъде да взема толкова пари, за да фалшифицирам тестове?
- Къде? Бившият ти вероятно го е дал, за да ми набута детето си!
– Оги, разбираш ли какво говориш! Всички бебета са такива, в началото изобщо не приличат на никого!
– Това е, нищо повече не искам да чувам! Опаковай нещата си и не идвай тук тази вечер! – извика Огнян и затръшна вратата.
Лиза се отпусна на пода с детето на ръце.
Малкият Кирил плачеше силно, сякаш разбираше, че майка му сега е много зле. Момчето плачеше и Лиза дълго не можеше да го успокои.
- Бабо, той ме изгони. Не вярва, че детето е негово.
– Сега ще се обадя на моята приятелка, нейният син ще дойде и ще те заведе в нашия дом.
Бабата от самото начало беше предупредила Лиза да не се омъжва за Огнян. Всичко се оказа много глупаво.
Лиза беше на 22 години, току-що се беше разделила с приятеля си, когато Огнян се появи в живота й. Тя не го обичаше, а просто искаше да докаже на бившия си, че вече не страда след раздялата.
Глупаво е, но така се случи. Шест месеца по-късно те се ожениха. И тогава Лиза разбра, че е бременна.
Няколко часа по-късно пристигна Никола, внукът на приятелката на баба му. Той помогна на разплаканата Лиза да опакова нещата си. Докато Никола разглобяваше креватчето, Лиза му предложи кафе.
„С удоволствие, но само в апартамента на баба ми“, отговори Никола с усмивка.
От този ден нататък той започна често да посещава Лиза, да носи храна и да води нея и сина й на лекар. Постепенно те започнаха да се разхождат заедно в парка и да ходят на ресторант. Лиза изведнъж осъзна, че този път наистина се е влюбила.
Те се ожениха и две години по-късно Лиза роди дъщеря. Кирил порасна и стана точно копие на бившия й съпруг. Когато Огнян видя сина си, той горчиво съжаляваше, че самият той е съсипал живота си.
