"Всеки ден си мисля за баща ми - Иван Славков. На него и на дядо ми Тодор Живков дължа всичко. И да, продължавам да работя по последния му съвет, преди да си отиде - да имам син".
"Десетина дни преди да си отиде, татко ме извика в болницата. Не можеше да говори, защото беше интубиран, но на лист хартия с печатни букви ми написа: "Прави син".
„Пазя си листчето и работя по въпроса“, казва с усмивка Малък Тошко в подкаста на Тото от "Скандау".
Плейбойството, което е наследил от баща си, не смята, че някога ще надмине, но и той се изумил от приликата си с него едва когато се видял по телевизията.
"Не само визуално си приличаме, имаме и еднаква енергия", казва Славков-младши. "Още изпитвам мъка. Това е много странно, защото, колкото повече време минава, толкова по-силна мъка изпитвам и ми липсва. Но със сигурност е по-лесно да загубиш родител на тези години, отколкото, когато загубих майка си, когато бях на 10. Тогава просто не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е възможно нея да я няма.
Чувал си за смъртта, но никога не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство. Смъртта и на двамата ми родители отвори огромна празнина в мен. Аз обядвах с баща ми ден преди да влезе в болницата. Беше в добро настроение. За всички нас беше изненада, като му поставиха диагнозата фиброза на белите дробове. Единият му бял дроб въобще не функционираше, другият работеше на 20%, а фиброзата се развиваше много бързо. Лекарите направиха всичко възможно и до края той запази духа си и нито за секунда не се предаде", казва Тодор Славков.
Според Тодор Славков не само на него и на роднините му е мъчно за баща му, но на вдовицата Валя е най-трудно. "При нея сигурно тази липса е още по-голяма, та те живееха по 24 часа заедно", казва с тъга Тодор Славков, вече загърбил пиенето, купоните и шумните компании.
