В събота, 8 март 2025 година, се чества Тодоровден – празник, който носи името си от Свети Тодор и е тясно свързан с конете и настъпването на пролетта. Според народното поверие, на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ, за да измоли лятото да се върне на Земята.
Тази година именници на 8 март са хората, носещи имената Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея, Доротей.
### Традиции и обичаи на Тодоровден
Тодоровден, известен и като „Конски Великден“, е празник, който отбелязва връзката между човека и коня. Традициите, свързани с този ден, са дълбоко вкоренени в българската култура и символизират почитта към природата и животните.
1. **Надбягвания с коне**
В цялата страна се организират конни надбягвания, наречени „кушия“. Мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. След това започват състезанията, на които победителят получава награда – обикновено юзда за коня и риза или кърпа за стопанина. Победителят обикаля с коня си всички домове, за да честити празника, и навсякъде е посрещнат с радост и гостоприемство.
2. **Обредни хлябове**
Рано сутринта жените приготвят специални обредни хлябове във формата на подкова или конче. Тези хлябове се раздават на съседите и се поставят в храната на животните, за да носят здравето и силата на конете. Жените също така подскачат, бягат и имитират движението и цвиленето на конете, докато раздават хляба.
3. **Жито и благословия**
На Тодоровден се вари жито, което се благославя в църковния храм. Този обичай символизира благополучието и изобилието, които се очакват през новата пролетна сезона.
4. **Трапезата на Тодоровден**
Традиционната трапеза на Тодоровден включва ястия, които символизират пролетта и новото начало:
- **Обредни хлябове**: Приготвят се във формата на подкова или конче и се раздават на съседите и животните.
- **Зелена чорба**: Приготвя се със спанак или лапад и символизира пролетта и обновлението.
- **Леща и гъби**: Супа от леща или чорба от гъби символизират изобилието и даровете на земята.
- **Салати и гарнитури**: Шопска салата, туршия, печени чушки и картофи са често срещани на трапезата.
- **Десерти**: Баклава, тиквеник, кекс или бисквити, както и плодове като ябълки, круши и орехи, завършват трапезата.
### Символика и значение
Тодоровден е празник, който обединява хората и природата. Той символизира края на зимата и началото на пролетта, както и почитта към конете – животни, които са били верни помощници на хората в миналото. Чрез традициите и обичаите на този ден българите изразяват благодарността си към природата и се надяват на ново начало, изобилие и благополучие.
Тодоровден е не просто празник, а част от живата културна памет на българския народ. Той ни напомня за важността на традициите и връзката ни с природата, която е източник на живот и вдъхновение.
