Тодоровден (Тудурица, Конски Великден) е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост.
На този ден Православната църква възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон.
Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал много посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
Почитането на християнския светия Тодор от българите, исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към свети великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон.
В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
Празнува се най-вече за здравето на конете, от там и името му - Конски Великден. Рано сутринта жените омесват и изпичат обредни хлябове във форма на конче и подкова. Бързат да раздадат от тях, тъй като се вярва, че който остане последен, неговите коне ще окраставеят.
Жените пекат обреден хляб , с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките.
Най-интересният момент от празника е надбягването с коне - кушия. Мъже и ергени извеждат накичените си коне за надбягване. Победителите получават: конят - юзда, а стопанинът - риза или кърпа.
След надбягването ездачът-победител обикаля селото, за да честити Тодорица. Навсякъде мома запоява коня с ненапита вода или вино.
Именници: Тодор, Тодорка, Тодора, Теодора, Тошо, Божанка, Божидар, Божидара, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.
