За изключителни случаи от практиката й, за борбата с рака и грипа и как се лекуват новородени с хомеопатия , разговаряме с д-р Дора Пачова. Тя е председател на Асоциацията на лекарите-хомеопати в България от 15 години.
Организацията е създадена през 1995 г.
– Разкрийте ни какви интересни случаи от практиката ви ще представите на конференцията, д-р Пачова?
– Ще представя един случай, който показва как хомеопатията и стандартната медицина могат да работят заедно за здравето на пациентите. Жена на 60 години преживя много тежка катастрофа. Счупени бяха всичките й ребра, имаше открита рана на гърдите, счупено бедро, тежко увреждане на мозъка – четвърт от него не работеше, защото и сърцето за известно време бе спряло. Колегите от стандартната медицина казаха, че тя няма никакъв шанс да оцелее.
Но тази пациентка бе сестра на наша колежка и ние отидохме в болницата, където трябваше да бъде оперирана по спешност. За късмет намерихме анестезиолог, който имаше разбиране за хомеопатията и даде шанс и на нас да се включим. И пациентката оцеля и се възстанови, само крака й още оздравява.
Тя не направи сепсис, не остана в кома, както мислеха. Ролята на анестезиолога беше, че даваше на жената хомеопатични медикаменти по време на интензивната реанимация. Това беше екипна работа – участвахме аз – от българска страна, колеги от Белгия и професор от Индия. Естествено, жената нямаше да оцелее без хирурзите, които направиха първата операция, без антибиотици, без апарат за дишане и т.н. За това се боря 20 години – да работим заедно.
И този случай не е изключение, в Пирогов колегите често изписват арника и други стандартни хомеопатични лекарства. Млад мъж с инфаркт, мой пациент, се възстанови много по-бързо и добре, благодарение на арниката.
– Какво ново се прави в други страни?
– Интензивната реанимация при новородени ще е един от акцентите на конференцията. Д-р Бетина Балтицис от Виена, която е неонатолог, ще говори за прилагането на хомеопатични лекарства в първите минути на живота. Деца, които се раждат в много тежко състояние с малко хомеопатична помощ се възстановяват бързо. Тя ще покаже и прогреса, който са постигнали при лечение на деца със синдром на Даун.
Ще се представят още много интересни изследвания, клинични случи, лекарства. Каним всички лекари от страната, които се интересуват от хомеопатия, участието е безплатно.
– Какви са традициите на хомеопатията в България?
– През 1995-а се дипломираха първите хомеопати от нашето поколение. Иначе хомеопатията има 115-годишна история у нас, като по времето на социализма не се е практикувала. Навлязла е през 1901-1902-ра г., когато лекарите са отивали да специализират в Германия и Франция. Даже в началото лекарският съюз е приемал това с отворени обятия. Дотогава е имало хомеопати, макар и малко. Първият български хомеопат е д-р Миркович, учил медицина във Франция, изпратен от Петър Дънов. В холерните епидемии, по времето на Наполеон, хомеопатията е спасила изключително много хора и тогава е добила своята популярност. Д-р Миркович е получил медал от Наполеон за това, че е спасил хиляди хора с хомеопатия.
Петър Дънов също говори за това в своите лекции. Знаем и че цар Борис III е имал план да изпрати определени българи да учат този метод в Германия и той да се развие тук, но идва Втората световна война и с това нещата приключват. Има данни, че българският елит по социалистическо време се е лекувал с тези средства, но това е било тайна. Людмила Живкова, която много е пътувала, вероятно се е докоснала до метода в Индия, където хомеопатията е традиция, практика и въпрос на държавна политика. Едва през 1993-та започнахме отново да развиваме хомеопатията. За разлика от България, в Русия тя не е преставала да съществува официално.
– Дори през комунистическо време?
– В Москва има хомеопатични центрове, Московска хомеопатична болница, която работи и през социалистическите години. В Украйна има голяма школа. В Русия хомеопатията навлиза с царски указ на цар Николай II. По време на Първата световна война възниква епидемия от конюнктивит сред войниците и тогава немски лекар, гост на царя, предлага да бъде дадено определено хомеопатично лекарство на войниците и то ги излекува. Оттогава методът не спира да се прилага. Всички епидемии могат да се повлияят с хомеопатия – и грипните също.
– А каква превенция срещу грипа може да предложите?
– Най-добрата защита е добра собствена имунна система, а тя се поддържа чрез личното, индивидуално подбрано лекарство за дадения пациент. Ако човек посещава периодично своя хомеопат и получава адекватни лекарства в зависимост от житейската и здравословната му ситуация, той няма да боледува като дойде грипът. Или пък ще се разболее веднъж, но качествено.
– Какво означава „качествено“?
– Че ще може да се бори, борбата е генерирането на висока температура, чрез симптоми. Едно здраво дете, изведнъж вдига 40 градуса, ляга, майка му три вечери не спи, след което то става и нищо му няма. Това е качествено боледуване. Организмът се активира, изгонва причинителя, възстановява се и продължава нататък. А повечето възрастни хора, поради стрес, боледуват без да вдигнат температура, карат всички болести на крак и после се чудят защо все повече нямат енергия и им се струпват хронични проблеми. Организмът няма енергия да се пребори качествено с инфекцията.
– Значи ли това, че трябва да се радваме, ако вдигнем темтература?
– Един-два пъти в годината – да, даже в едно руско изследване се казва, че до 10 разболявания на детето за година се смятат за норма и това не се приема за лош имунитет, стига да няма усложнения, а болестите да преминават бързо. Радвам се, че вече многократно се повтаря от всички лекари, че температура от 38,5 не трябва да се сваля веднага, защото това е температурата, при която нашата фабрика за антитела изгражда защитата ни срещу болестта. Ако се свали веднага, процесът се забавя и вместо 2-3 дни, продължава 1 седмица.
– Какъв опит имате с лечението на смятани все още за нелечими болести като рака?
– За да се стигне до този проблем, обикновено са минали 7-8 години, в които организмът е давал някакви сигнали, но целият процес е останал незабелязан от пациента и от лекаря му. Има много критерии и ние обучаваме лекарите как да разбират дали в пациентите има задвижени такива тенденции. Раковото състояние е резултат на това, че човек не върви по пътя си, че прекалява с контрола, с перфекционизма, че не обръща внимание на храненето си и на много други неща. Добре подготвените хомеопати имат лекарства, с които правят профилактика, когато човек има в рода си това заболяване. Но никакво лечение не е достатъчно, ако не стане промяна в матрицата на пациента, на определени програми в него. И понеже хората не го разбират, минават през всички фази на лечение, ракът се отдръпва, а те започват да живеят като преди – със същото натоварване, и болестта се връща. Ако човек се е разболял от рак, това е индикация за нужда от пълна промяна.
– В хомеопатията има нещо, което е трудно разбираемо, как бихте обяснили нейната „магия“?
– Хомеопатията използва различен подход към човека, работи с голям масив данни за пациента. Различен е и характерът на хомеопатичните лекарства, това са лекарства от ново поколение, простичко казано – те са информационни, енергийни стимули. Ние внасяме в тялото чрез тях определена информация и му помагаме да задвижи собствените си възстановителни сили. Лекарствата не съдържат вещество, а имаме силно разреден разтвор, който съхранява само информация от определено вещество.
Разчитаме на паметта на водата, по съвсем нови данни – на нано частиците, които се съдържат в тези разтвори и които носят информацията. Когато поставяме лекарство под формата на капки или гранули в устата на човека, започва много бързо разпространяване на тази информация от клетка в клетка и тялото мигновено получава сигнал.
Едно дете с размътен от температура поглед, веднага сменя вида си след прием на хомеопатично лекарство – виждала съм го и при моя син. Този бърз ефект е, защото лекарството не трябва да влезе в стомаха, да се разтвори там и да тръгне по стандартния път. Хомеопатията е медицина на бъдещето, откривателят й – Самуел Ханеман, е прозрял нещо, което едва сега успяваме да обясним. Науката тепърва си изяснява защо хомеопатичните лекарства действат, но ние имаме едни 200 години зад гърба си практически опит, описани стотици хиляди, дори милиони случаи на успешно излекувани пациенти.
