Традиционно приготвени супи , баници , питки , боб и още много други вкуснотии опитаха софиянци , които избраха да бъдат гости на петия Национален кулинарен фестивал "Пъстра трапеза на гости на моя град", който спря тази събота на Лятната сцена в Борисовата градина , предаде репортер на БГНЕС.
Супи, баници, питки бяха приготвили и 10-те жени от община Лясковец. По-малко от два часа след началото на кулинарния фестивал обаче всичко, което носеха, беше изядено.
Живка все пак разкри, че тайната на старата българска кухня , освен в подправките, е и в това да има много любов. "Да имаш търпение, с много любов да го сготвиш и с всичко ходи – с ракийка , винце , биричка – стига да ти е на сърце да го готвиш, да имаш търпение", каза жената.
За по-малко от два часа бе изядено и всичко донесено от хората от Народно читалище "Крюгер Николов" 1922 в с. Пещера, община Земен. Кметът на селото Стефан Евтимов разказа, че са правили ястия от шопския край - зелник , качамак , погачи .
Може би не са много тези, които са опитвали вкуса на качамака и навярно днес трябва да се припомни, че той се прави от царевично брашно , което се вари и бърка, налага се в гювеч с препържено краве масло или овче, и сирене или извара. Така го правят днес в Пещера, но преди години спечелили първа награда за направата на качамак, като го правили със свински пръжки, тоест вместо масло са слагали сланина и месо, които предварително са препържени.
Единственият у нас пътуващ фестивал на традиционните български гозби , който се организира от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите по традиция събра за поредна година освен майстори на ястията и фолклорни изпълнители, и занаятчии.
Денислав Денев показва традиционни български занаяти – кожарство , дърворезба и ножарство . Той се занимава с кожарство и затова бе донесъл направени от него колани, силяхлъци, т.е хайдушки колан за снаряжения, цървули и др. имаше и овчарска торба. Младият мъж разказа, че те се купуват от ценители, но според него все повече хора се интересуват от традиционни неща.
Цървулите например днес струваха 35 лв. За да направи чифт цървули са му необходими два дни. Дребните обаче са ходили основно по трева и кал и затова са издържали тези тогавашни обувки. Докато асфалтът бързо ги протърква и за ден-два свършва. Някога е имало и разлика в цървулите, носени в различните краища на България.
Виктория Андонова пък се занимава с дърворезба . Тя е от Трявна и се придържа при изработката основно към школата, която е най-старата в България, в някои обаче влага и творчество. В старите занаяти на първо място стои отношението към материала, разказва Виктория. Тя разказа, че в тяхната школа резбарите са влагали в образите в дървото това, което виждат от заобикалящия ги свят - лозница, дъбови листа, птици.
Самата Виктория също влага по нещо от това, което вижда, но като цяло залага на фолклорния елемент - да има жито, мома, кобилица, къщи. Прави често и коне, защото според нея са хубав символ. "Конят е благородно животно и в този смисъл носи сила, благородство, издръжливост", каза младата дърворезбарка. Тя е категорична, че целта им и на тях като млади хора е да не позволят старите занаяти да умрат.
"Ние сме млади и продължаваме старите традиции, но много малко има като нас. Всичко в България в момента ги убива, но ние се опитваме да не го допуснем", каза тя. Според нея младите занаятчии имат нужда от правилно отношение от страна на общините, защото участвайки на различни места ги приемат и добре, но и не толкова, но като цяло хората им се радват.
За петте години, в които обикаля страната в преоткриване на огромното богатство на българската национална кухня, фестивалът е пропътувал над 18 000 километра и е събрал архив от над 4000 традиционни рецепти от всички региони на България.
