Триградското ждрело в Родопите е едно от най-красивите кътчета в страната и въпреки че дели популярност със съседното - Буйновското, то има своята неповторимост, сътворена от ваятелката природа. Ждрелото, като че е изваяно от дявола, издига се от двете страни на пътя към едноименното село Триград, към което се отклонява от пътя Доспат-Девин-Пампорово-Смолян при разклона при язовир Тешел. По 12 километровото разстояние до там се преминава през тясното едноименно ждрело отляво и отдясно на реката.
Пътят се промъква през скалите, над които като вдигнеш глава съзираш късче небе. Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска . Тя влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 - 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но към края се "събира" до едва 100 метра. Малко преди ждрелото, при разклона за с. Гьоврен, са разположени няколко красиви кътчета за отдих, оформени от собствениците им с много търпение и вкус. Тук е изходният пункт за наблюдателниците "Вълчи камък" и "Орлово око", намиращи се на скалите на ръба на Триградското плато. От тях се разкрива шеметна гледка. Триградското плато е едно от най-интересните и красиви в България. Платото е вместено между реките Буйновска и Мугленска и е с дължина 18 километра и ширина 9 км. Реките милиони години са се врязвали в скалите и така са се образували най-големите и красиви ждрела в Родопите-Буйновското и Триградското. В тях са се оформили огромни пещери с неповторима красота- Ягодинската и Дяволското гърло. Няколко са легендите за произхода на името и самото село. Смята се, че е старо тракийско селище. И никога досега от създаването си не е било преименувано независимо през какви исторически етапи преминава.
Според едно от преданията името Триград идва от факта, че е горяло три пъти, но то не се приема за достоверно. Друга легенда разказва, че по време на потурчването на реката имало три греди и когато праведните минавали по тях, неверниците загивали. Трета причина за името била, че е ограден от три върха. Най-достоверно звучи легендата, че името идва от археологическите разкопки през 80-те години, когато се доказва, че тракийският произход на Триград идва от тракийското Три Ибрие - Три града. На километри от селото са открити гробищни могили, което говори, че е било голямо и известно селище. От векове е известно като място на лечебни билки и древни предания. Според легендата, когато Орфей засвирел, вятърът затихвал между клоните на дърветата, заслушан в неговата музика, замирали птици и животни, а зверовете се укротявали. Когато вакханките разкъсали певеца и го хвърлили в реката, всяка капка от кръвта му се превърнала в красиво планинско цвете, наречено силивряк. Той цъфти рано, още през май.
