Никой не иска да хълца, особено когато е сред други хора. Въпреки това, смехът, употребата на алкохол, бързото хранене, или просто някаква странна реакция може да предивика потрепване на диафрагмата, което пък предизвиква въздуха бързо да достигне до белите дробове. В резултат, изведнъж се затварят гласните струни и дразнещото "хлъц" неконтролируемо излиза от вас, изглежда най-често в най-нежеланите моменти.
Двата най-успешни механизма, за да предотвратим хълцането:
В първата група попадат методите, с които се повишава нивото на въглероден диоксид (CO2) в кръвта, което потиска свиването на диафрагмата. Тук попадат техники като задържане на дъха и дишане в торбичка. Учените не са сигурни защо този метод действа, но предполагат, че е начин да се отвлече вниманието на тялото, като ще насочи към справяне с увеличените количества CO2. Някои от тях пък смятат, че хълцането е пряка последица от малко количество CO2 в кръвта, така че увеличаването поправя състоянието.
Другият метод е стимулация на нерв-скитник (вагус), който отива от мозъка към стомаха и координира дишането и гълтането. Той също е замесен в хълцането, но с неговата стимулация можете да увредите хода на събитията и да изпратите сигнал до мозъка да се занимава с нова стимулация. Тук попадат методи като поглъщане на големи глътки вода, отхапване на лимон и ядене на натрошен лед. Теглене на върха на езика, поставяне на пръстите в ушите или леко натискане на очните ябълки, също стимулират нерв-вагус. Същността е в това да "замаете" тялото да насочи вниманието към новата драматична стимулация. Затова при някои хора успяват и с метода на сплашване.
Въпреки това, учените не са сигурни защо някой от тези методи работи, така че препоръката е да изпробвате всички и да продължите с този, който за вас е най-ефективният.
