Ситуацията е доста обичайна за всеки човек. Майстори са дошли в дома ви да свършат работа, време е за обяд.
Обсъждахме тази тема с приятели, но в крайна сметка не можахме да стигнем до общо мнение. Повечето ми приятели смятат, че никой не е длъжен да храни майсторите. Той си върши работата и получава заплащане за това.
Иска да обядва ? Нека се погрижи за това предварително или извън дома. И като цяло, като е в нашия дом, той си върши работата. Никой не ни храни, когато сме заети с работни задължения.
Като цяло повечето приятели казаха, че такова приветливо отношение към работниците е реликва от времето на т.нар. "социалистически строй". Някои обаче не бяха съгласни, включително брат ми. Доскоро брат ми като цяло вярваше, че е необходимо не само да нахраним майсторите с обяд, но и да ги почерпим с бира. Беше толкова смешно, когато майсторът дойде у нас, свърши работата и се отправи към вратата, а брат ми го настигна с бутилка водка. Работникът го погледна с оцъклени очи и каза:
- Не пия алкохол на работа.
- Всичко е наред, когато се прибереш, пийте по чашка за наше здраве.
- В такъв случай много ви благодаря, отговори майсторът.
Що се отнася до мен, разглеждам всеки случай индивидуално. Едно време идваха при мен майстори да монтират окачени тавани, а аз в това време бях в кухнята и приготвях салата. Един от работниците влезе в кухнята, за да изясни една подробност с мен и като ме видя какво правя каза:
„О, страхотно, отдавна не съм ял такава салата!“
Честно казано, не ми хареса такава наглост. Все пак исках да ги почерпя, но той не се държеше много учтиво. В допълнение към това, този майстор започна да ме уведомява за подробности от личния си живот. Например, той живее сам, никой не му готви ... Смятам се за общителен човек, но защо ще имам нужда от подробности за личния живот на непознати! Този екип от работници като цяло се държа изключително нагло. Те постоянно искаха кафе, бяха разсеяни от работа и често отиваха да пушат цигари.
Цял ден са опъвали таваните, а са повредили кабелите. За щастие бащата на съпругата ми, който е добре запознат с електротехниката, беше вкъщи по това време. Ако не беше неговата помощ, щяхме да останем без осветление за дълго време, благодарение на тези „майстори“.
Но на последния етап от ремонта в къщата ми дойде друг работник - младо момче. Беше умен, трудолюбив, приятен човек. Не натрапчиви, но общителни, говорихме на различни теми. Предложих на младежа да обядва, но той отказа и пи само чай.
Като цяло разчитам само на личните си усещания. Ако харесвам човек, ще му предложа обяд, в противен случай нека той сам да реши този въпрос.
Гощавате ли майсторите за обяд? Споделете в коментарите!
