Майките не всеки път казват истината. Моята ме излъга осем пъти и то във, много важни житейски моменти за мен!
Историята започва с моето раждане.
" Яж, сине, аз не съм гладна ".
Това беше нейната първа лъжа
Когато малко поотраснах, майка ми ходеше често до реката с единствената надеждата да улови някоя риба, така че и аз да се храня здравословно и да мога да се развивам като другите деца. Веднъж успя да улови даже две риби. Забърза се към къщи и сготви двете риби. Сложи ги в чинията ми. Аз изядох едната риба, а майка ми ядеше това, което оставаше по костите. Гледайки я, сърцето ми се късаше от мъка и сложих другата риба в нейната чиния, а тя я върна и ми каза
"Сине, изяж я и другата, ти знаеш, че аз не обичам риба".
Това е нейната втора лъжа.
Времето минаваше и настъпи деня, когато трябваше да тръгна на училище. Тъй като нямахме достатъчно пари за образование, майка ми отиде в един магазин за дрехи и се договори със собственика да продава дрехи по къщите на богатите хора. Един,много студен и дъждовен ден, майка ми се задържа по-дълго на работа. Докато я чаках в къщи, се притесних и излязох да я потърся. Видях как я носи торбата с дрехи и чука на вратите на чуждите къщи. Дъждът я бе намокрил до кости. Помолих я : " Мамоооо, стига ела. Да се приберем у дума, късно е и е студено Можеш да продължиш сутринта! "
Тя се усмихна и ми каза: "Сине, аз не съм уморена. "
Това бе нейната трета лъжа.
Дойде ден, когато се полагаха училищните изпити. Но въпреки че беше много горещо, майка ми искаше да дойде с мен на училище. Беше адско време, слънцето напълно пържеше земята, а от повърхността на пясъка се излъчваше топлина. Влязох в училището, а тя остана да ме чака в училищния двор. Когато приключиха изпитите излязох от училището, мама ме посрещна с топла майчина прегръдка, изпълнена с любов и милост. В ръката държеше студен и пресен сок, който купила за мен. Когато започнах да го пия, се обърнах и я погледнах, от челото й се стичаха капки пот. Подадох й чашата и й казах: " Майко, пий ", а тя ми каза:
"Сине, ти пий. Аз не съм жадна ".
Това бе нейната четвърта лъжа.
След смъртта на баща ми, майка ми трябваше да живее още по-труден живот като вдовица. Пое цялата отговорност за къщата, наистина беше необходимо да се грижи за всичко. Животът ставаше все по-тежък, а ние твърде често гладувахме. Освен нас в нашата къща живее чичо ми, иначе много добър човек. Той често ни даваше храна, за да ни спаси от глада. След като съседите виждаха колко страдаме и че нашето състояние става непоносимо, посъветвали майка ми, която все още беше млада да се омъжи за човек, който би ни помогнал в живота. Въпреки това, майка ми отказала този съвет с думите:
" Аз нямам нужда от любов".
Това бе нейната пета лъжа.
След като завърших факултета, си намерих добре платена работа в една фирма и реших сам да поема грижите за къщата. Тъй като здравето на майка ми отслабна и не можеше да продава дрехи по домовете на богатите, тя започва да продава зеленчуци на пазара. Карах я да спре да работи, дадох и част от заплатата си,а тя ги върна и каза :
" Пази ги сине твоите пари, аз имам достатъчно за себе си".
Това бе нейната шеста лъжа.
Независимо, че имах работа, аз продължих образованието и взех магистърска степен. Постигнах успех и приходите ми се увеличиха. Една фирма ми предложи добра работа в Германия. Наистина се зарадвах и така започнах да мечтая за нов и щастлив живот. След като заминах поканих майка ми да живее при мен. Тя не искаше да ме притеснява и ми каза:
"Сине, аз не съм научена на комфортен живот ".
Това беше нейната седма лъжа.
Времето минаваше, майка ми остаряваше и внезапно се разболя от рак. В трудния момент някой трябваше да й помага. Какво можех да направя, когато между мен и моята любима майка имаше огромно разстояние, бях далеч? Оставих всичко и се върнах у дома. Сърцето ми се късаше, понеже бе грохнала и слаба. Това не беше майка ми, която познавах... сълзи започнаха да се стичат от очите ми, но тя и тогава се опита да ме утеши, казвайки:
" Сине, не плачи, не чувствам болка ".
Това бе нейната осма лъжа.
След като едва го прошепна, затвори очи и повече не ги отвори!!!.
На вас горещо препоръчвам: Пазете и обичайте майките си докато ги има, тъгата от загубата им е голяма.
