Познайте, кой е авторът на този прекрасен разказ!
Скъпи читатели, добре ни е известно и не се съмняваме, че много от вас са достатъчно интелигентни и могат да демонстрират добри познания по литература. Целта на този преразказ е, не да ви изпитваме, дали познавате произведенията на този автор, а да споделим идеята за една истинска и невероятно вълнуваща, красива любов, както и емоциите които предизвиква...
... Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти.
Един долар и седемдесет и седем цента. А утре е Коледа.
Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи.
Изведнъж тя обърна тръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.
Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела.
И тъй великлепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.
Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.
— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
— Аз купувам коси — отвърна мадам — Свалете си шапката да видя как изглеждат.
И отново се струйна кафявият водопад.
— Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
... Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.
Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата.
Джим влезе и я затвори след себе си. Застина неподвижен до вратата.
Дела скочи от масата и се хвърли към него.
— Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязох си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Не ми се сърдиш, нали? Да знаеш само какъв хубав,какъм чудесен подарък съм ти приготвила.
— Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, все още не можеше да възприеме този безспорен факт.
— Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.
— Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към момето момиче. но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.
На масата лежеше същият онзи комплект гребени, на които Дела се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени, с блестящи камъни. Те струваха скъпо, тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите.
Тя бързо му поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.
— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.
Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката и се усмихна.
— Дела, аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.
