Беше трудно да се нарече Надя обикновена баба. Тя мразеше да седи с внуците си и никога не плетеше пуловери или чорапи за никого.
Възрастната жена избягваше компанията на жени на нейната възраст, които прекарваха дните си в тъжно броене на болежките и оплакване от живота. Напротив, тя имаше отлични отношения със съседите си. Всички отдавна се бяха примирили с нейното ексцентрично поведение и дори я уважаваха заради жизнелюбието и оригиналността. След сутрешния ритуал тя излезе на разходка в парка. Там беше любимата й пейка, където Надя сядаше и размишляваше.
Този ден обаче нейното място беше заето от младо момиче с количка.
„Това е моята пейка, винаги седя тук“, каза строго Надя и се приближи.
„Съжалявам, вече си тръгвам“, отвърна момичето и бързо стана, но в този момент възрастната жена забеляза нещо странно. Тя внезапно сграбчи ръката на момичето.
- Чакай малко... Какви са тези синини? – подозрително попита Надя, взирайки се в лицето й.
Момичето не издържа и избухна в сълзи:
– Съпругът ми беше уволнен, сега пие постоянно. Всяка вечер се прибира и ме бие. Вчера не издържах, грабнах детето и избягах. Но сега не знам къде да отида...
Надя си пое дълбоко въздух и каза:
- Добре, спри да плачеш. Хайде да отидем при мен.
Тя заведе момичето и бебето в дома си, даде й горещ чай и след това твърдо каза:
- Живей с мен, колкото ти трябва. Пенсията ми стига, определено за трима. За мен това е само радост, ще става все по-забавно.
На следващата сутрин съседите, както обикновено, чакаха любимата й рок музика да гърми от прозорците на дома на Надя, но беше подозрително тихо. Съседката Марина започна да се тревожи: какво се е случило с Надя? Тъй като не е чула музиката в седем и половина, тя реши да отиде да провери.
Когато Марина излезе на двора, няколко съседи запалваха колите си, приготвяйки се за работа. В този момент прозорецът на първия етаж се отвори, Надя погледна навън и извика високо:
- Тихо там! Бебето ми спи!
От този ден нататък Надя беше неузнаваема. От ексцентрична възрастна дама тя се превърна в истинска, мила и грижовна баба. Сърцето й сякаш се отвори за нова роля и сега тя щастливо се грижеше за младата майка и нейното дете, изпълвайки къщата с комфорт и топлина.
