Една двойка била щастливо женена в продължение на много години и нищо не смущавало безбрежното им щастие, освен едно.
Мъжът имал неприятният навик, всяка сутрин като се събужда, да изпуска невъобразимо количество газове, от които очите на съпругата му се насълзявали, а тя не можела да си поеме въздух.
Ситуацията била много неприятна за нея и тя винаги му правела забележки:
-Скъпи, това което правиш е ужасно! Всяка сутрин! Писна ми вече! Някой ден ще си изкараш червата навън!
-Скъпа, това са съвсем естествени физиологични процеси, които не мога да спра.
Нещата си продължавали по старому, а съпругата наистина се притеснила, да не си извади червата навън и все му казвала това, както и че е време да посети лекар, докато един ден ….
Тя приготвяла пуйка за Деня на благодарността, докато мъжът ѝ спял блажено горе. След като я изкормила, в една купа отделила червата и други дреболии.
Съпругът се събудил със същата процедура, защото тя го чула чак долу. След малко се чул вик, от който може да ти се смрази кръвта, мъжът изтичал ужасен към банята и там се забавил известно време.
След като излязъл, слезнал при жена си, с кървави петна по бельото и ѝ признал:
- Скъпа, съжалявам за това което правех толкова години, ти ме предупреждаваше, че някой ден могат да ми изхвърчат червата и това се случи, но с помощта на Бога, малко вазелин и тези два пръста, ги напъхах обратно!
