"Мисля, че не на всички хора мога да говоря за това, което ме интересува - за нещата, които обясняват същността на света, за политиката, сблъсъка на комунизма и капитализма, философията. Търся дълбокия смисъл.
Той излежава присъда за убийство на съквартирант в София. Въпреки че всички доказателства на МВР и прокуратурата сочат, че е умъртвил с нож 48-годишния Михаил Йотов преди 3 г., Ивайло твърди, че не се чувства виновен, и търси оправдание за себе си в миналото.
"Не съм с чувството, че съм безгрешен, но не съм психопат или добре обучен убиец, заплаха за обществото", уверява Болгуров. Две съдилища обаче са непреклонни, че той е заклал жертвата след нелепа разправия, предшествана от дребни дрязги, които често припламват между хора под един покрив.
Ивайло е от Пловдив, но се премества в София преди 10-ина г. Още е дете, когато родителите му се развеждат. По онова време майка му Виолета работи като лаборантка във ветеринарномедицинския институт в София, а баща му Илия е строителен работник в Русия.
До 11 г. Ивайло живее на село при баба си и дядо си, после го пращат при майка му в Пловдив. Завършва 11-и клас в техникума по текстил, но не си взема държавния изпит. Отлага го няколко пъти и остава без диплома за средно образование.
От ученик пробва да припечелва по нещо - труди се в денонощен магазин, като общ работник и барман, наемат го във фирми за бельо и за дезинфекция. Служи в Сухопътни войски в Харманли, където получава награди за добра служба, дори е повишен в младши сержант. Рядко поддържа връзка с баща си, който умира в самота. Майка му пък заминава на гурбет в Гърция.
В София Ивайло не се задържа дълго на едно работно място. Смята се за социално активен и ангажиран. Пише футболни анализи в спортен сайт, за кратко е и треньор на българския отбор по футбол в зала. Занимава се с атлетика и колоездене.
През есента на 2010 г. се настанява на ул. "Латинка" 27А с Михаил Йотов и Красимир Цеков. Тримата наемат по една стая. Договарят се със собственика всеки да плаща по 3 лв. на ден. Наемът е нисък, защото сградата е пред събаряне. Наемателите ползват 2-ия етаж, на долния е хазяинът Гавраил. В стаята на Цеков има печка и телевизор и затова често съквартирантите се събират в нея. Животът им става все по-труден - оказват се безработни.
Присъединяват се към ордите, които се навъртат денем край кофите за смет.
"По принцип поглеждах за разни изхвърлени неща, които могат да се продадат на битака. Понякога предлагах на Краси и Мишо да купя някои от намерените от тях вещи. Двамата не ми се доверяваха и ме гледаха с насмешка. Дори ми викаха Малкия", разказва Болгуров.
На 20 декември 2010 г. Красимир се прибира и заварва Мишо да гледа телевизия. Двамата сядат да изпият по чаша вино. След 16 ч се появява и Ивайло. Раздразнен е, с влизането обвинява Мишо, че нарочно е изгасил лампата по стълбите точно когато той се прибирал. Двамата се спречкват.
Мишо избутва Ивайло в коридора. Казва му, че е пиян, да отиде да си легне. Връща се и в мига, в който присвива крака да седне на канапето, вратата се отваря с шут и Ивайло влита с кухненски нож.
"Беше озверял. Погледът му беше много злобен и остър", разказва единственият очевидец Красимир. Според прокуратурата Ивайло се нахвърля върху Михаил и му нанася удари по главата и тялото. Събаря го на земята и с един замах го пробожда в сърцето.
Хазяинът Гавраил, който вече е чул шума от горния етаж, се качва да види какво става. Намира Мишо на земята с плувнал в кръв пуловер. Красимир се суети в опит да го помести. Ивайло стои до вратата, без да изпуска оръжието.
Гавраил го избутва встрани: "Махай се оттук, боклук! Провали живота си. Отивай да търсиш помощ, трябва да го закараме в "Пирогов".
Ивайло излиза и хвърля оцапания с кръв нож на улицата. Спира случайна жена и я моли да се обади на тел. 112. От къщата също викат "Бърза помощ". Сигналът там е получен в 16,15 ч.
"На вратата ни чакаха двама мъже. Казаха, че има намушкан вътре. Беше на земята, целият в кръв", разказва докторка, дошла на помощ. Мишо обаче вече е мъртъв.
По-късно съдебни медици установяват, че той има прободно-порезни наранявания на гърдите и в лявата предмишница, рани по челото и дясната ръка, охлузвания по лицето и шията.
Причина за смъртта обаче са прободната рана в сърцето и острата загуба на кръв. Експертизата показва, че тя е нанесена от оръжие с остър връх и с един режещ ръб.
"Когато тръгнах да се прибирам в квартирата, още си мислех, че Мишо е жив. Там вече имаше полиция и ме арестуваха.
Разбрах, че съм го убил, и ме беше страх. Не исках да стане така, а само да го сплаша. Да им покажа (на съквартирантите му-бел.ред.), че не съм малко дете, да не се закачат с мен... Лампата беше изключена. Беше ми тъмно в коридора и нищо не виждах", оправдава се след убийството Ивайло.
Твърди, че при свадата Мишо го е зашлевил по лицето и му е казал "да се разкара". Единственият свидетел - Красимир Цеков, отрича.
Болгуров разказва още, че между него и останалите е имало търкания. Ивайло се грижел за другите, но тях не ги било грижа. "Имал съм възможност да вземам буркан мед или течен шоколад и съм го оставял за всички. Те го изяждаха и така ставаше, че за мене не оставаше нищо", разказва Ивайло. Месец и половина преди убийството Михаил се напил и го обвинил, че му е ровил в нещата.
"Предупредих го да не ме обвинява, защото съм много докачлив на тази тема. Той ми се изпречи и каза: "Ти знаеш ли кой е Мишо Боксьора?", обяснява Ивайло. Той разбрал от хазяина си, че другите двама искат да се махне от квартирата. "Това не може да не доведе до напрежение между нас", разсъждава арестуваният.
Състав на Софийския градски съд с председател Виолета Магдалинчева - съдийката, която първа прочете присъди на бандата за отвличания на Наглите, осъжда Болгуров на 10 г. затвор при първоначален строг режим, но той обжалва.
Магистратите отхвърлят версията, че подсъдимият е искал да се защити, след като Мишо тръгнал "мълчаливо и заплашително" срещу него. Те се позовават на психиатрична експертиза, че Болгуров не е действал в състояние на афект, и не проявяват обичайната в такива случаи снизходителност.
Апелативният съд все пак намалява наказанието на 8 г. заради смекчаващи вината обстоятелства, сред тях е фактът, че Болгуров не се е скрил от полицията. Присъдата му влиза в сила на 7 ноември 2012 г. Ивайло е прибран в пловдивския затвор. В потискащото ежедневие той посяга към Библията и крои планове за бъдещето.
Спипали нападателя на Мишо с марихуана
Ивайло Болгуров е осъждан и за притежаване на марихуана. Софийският районен съд му дава 3 месеца условно, налага и 2000 лв. глоба. Присъдата е обявена на 5 август 2006 г. и влиза в сила след година.
“Тази дрога попадна случайно у мен и почти веднага бях задържан, не съм наркозависим”, заявява в съда Болгуров. Признава обаче, че още като ученик е пробвал марихуана.
Преди злополучния 20 декември Болгуров пиел през вечер почти по бутилка в компанията на съквартирантите си. Понякога обръщал по 200-300 г ром. Според прокуратурата бил пиян, когато извършил убийството. Така твърдят и свидетелите. Химическа експертиза обаче показва, че в кръвта му няма следи от алкохол.
