Един старец се разплакал, след като работодателят му неочаквано го уволнил в рамките на масово уволнение. Не знаел, че месец по-късно нещата ще се обърнат и той ще се окаже собственик на компанията.
Едуард бил старателен служител.
Но за огромно разочарование на Едуард един ден всичко се промени.
“Целта на това известие е да ви информираме относно вашата позиция в компанията… Със съжаление ви съобщаваме, че ще има значително намаляване на работната сила поради преструктуриране на компанията.”
Думите в имейла се взираха в Едуард. Бързо движещите се пръсти по клавиатурата сега бяха неподвижни, както и той. Сълзи се стичаха по очите му, докато виждаше няколко души около себе си със същия шокиран вид на лицата си.
Той мразеше този поглед. Беше се превърнал в част от тълпата безработни. Но това, което най-много глождеше Едуард, беше, че беше прекарал целия си живот в работа за корпорацията, но въпреки това беше уволнен. Как можеха да постъпят така с него?
Все още шокиран, Едуард превъртя до дъното на имейла дали уволнението му ще бъде постоянно и там беше. Отговорът на въпроса му. Под списъка с въпроси и отговори.
Да бъдеш стар или млад е въпрос на начин на мислене.
“Освен ако не сте уведомени за друго, трябва да считате уволнението за постоянно”.
Едуард се отпусна на стола си. Изведнъж се почувства уморен. Никога не се беше чувствал така през цялата си кариера. Но сега го правеше и не можеше да откъсне очи от компютърния екран, на който се показваше уведомлението за уволнението му. И изведнъж забеляза нещо на екрана – истинската причина, поради която беше уволнен.
Основателят на компанията Рик е прехвърлил компанията си на единствения си внук Дан. Младият мъж започнал мандата си с преструктуриране на работната сила и според него Едуард бил твърде стар, за да работи за компанията.
Дан разсъждаваше, че компанията се нуждае от по-светли умове и по-талантливи хора, които да изпълняват месечните ключови показатели за ефективност, а не от куп ленивци, които подгряват местата, не правят нищо или са твърде възрастни, за да бъдат наречени изобщо служители.
Затова взел решението и изпратил известието за прекратяване на трудовия договор на Едуард и останалите служители.
Ръцете на Едуард трепереха, докато изпразваше работното си място и натъпкваше всичко в грозна кафява банкерска кутия. Беше виждал хора по филмите да правят това, след като са били уволнени. Никога не си е представял, че един ден ще го прави.
След като Едуард напуска офиса, той се прибира директно вкъщи. Живееше сам, така че нямаше с кого да сподели тревогите си. Единственият му син се беше установил в чужбина, а съпругата му беше починала от рак преди години.
Съвсем сам и без работа, която да го занимава, Едуард бил сломен отвътре. За някои работата е всичко. Едуард беше един от тези хора. Той знаеше, че пътят напред няма да е лесен за него. Щеше да се нуждае от нещо, което да го занимава.
Вероятно можеше да върши някаква ежедневна работа в градината или да започне свой собствен канал в YouTube като Gen-Z? Те са напуснали работата си, за да могат да живеят според собствените си условия! Но Едуард знаеше, че тази идея не му допада. Искаше му се да се върне в офиса си, да върши работата си, да създава отчети и диаграми, както беше правил през целия си живот.
За изненада и шок на Едуард желанието му се сбъдва месец по-късно. Той закусваше, когато получи обаждане от непознат номер.
“Говоря ли с господин Едуард Моралес?” – попита безсмислен глас от другата страна на линията.
“Това е Едуард, който говори. За какво става дума?”
“Добър ден, г-н Моралес. Аз съм адвокатът на г-н Рик Бенсън, Андрю Хофман. Обаждам се, за да ви съобщя, че след смъртта на г-н Бенсън вие сте новият собственик на неговата ИТ фирма; затова ще ви бъда благодарен, ако дойдете в офиса ми, за да финализираме формалностите.”
Телефонът на Едуард почти изпадна от ръцете му. “Какво? Сигурен ли си, че се обаждаш на правилния Едуард? Може би има някакво недоразумение!”
“Ако не се лъжа – продължи адвокатът, – вие и господин Бенсън бяхте най-добри приятели от детинство и той много ви се възхищаваше. Често споменаваше как сте се оттеглили от висшия мениджмънт на фирмата, за да станете обикновен служител, въпреки че сте основали компанията заедно с господин Бенсън.”
“Е, в замяна на това, че напускате фирмата, той е помолил свой близък приятел за услуга и бих искал да сте в моя офис, когато разберете. Ние ще бъдем там, за да ви посрещнем. Скоро ще ви изпратя по електронната поща подробностите” – добави той, преди да окачи слушалката.
Едуард беше едновременно тъжен и объркан. Рик вече го нямаше, но защо беше оставил компанията си на него? Не беше ли направил Дан собственик преди месец? И какво имаше предвид адвокатът, когато каза: “Чакаме те”? Кои бяха “ние”?
За да получи отговорите на въпросите си, Едуард посети офиса на адвоката веднага след като получи подробностите. Там се запознал с Дан, който му обяснил защо дядо му е оставил компанията на него, и нещата започнали да придобиват смисъл за Едуард.
“Дядо ми искаше да науча всичко за управлението на бизнеса, защото искаше да бъда добър бизнесмен като него. Ето защо ми предаде компанията. Но аз взех някои ужасни решения и уволних много хора, които бяха от решаващо значение за работата на компанията”, признава той със съжаление.
“Признавам, че не бях добър шеф. Нямам нищо против, ако дядо ви назначи за изпълнителен директор. Той знаеше, че ако някой може да се грижи за фирмата след него, това си ти. Сигурен съм, че щеше да ме уволниш в знак на отмъщение. Но аз се извинявам за това, което направих…”
Едуард се разплака. “Той остави тази компания на моите грижи, така че няма да го разочаровам”, каза той. “Но трябва да се стегнеш, млади човече, защото няма да ми е лесно с теб. Да, чухте го правилно! Няма да те уволня! Имаш много да учиш и съм сигурен, че Рик би искал да ти помогна. Ако не се лъжа, това е услугата, която поиска, нали?” – попита той и господин Хофман кимна.
“Добре тогава”, въздъхна Едуард. “Затегни коланите, Дан, защото това ще бъде неравна разходка, момче! По-добре бъди готов за това.”
След като пое компанията, Едуард работеше самоотвержено, съсредоточен само върху това, което щеше да помогне на компанията да се разрасне и подобри, докато вземаше Дан под крилото си. Той показа на Дан колко трудно е да постигнеш нещо стойностно. Години по-късно, когато Едуард беше сигурен, че Дан е готов за голямата отговорност, той го назначи за главен изпълнителен директор на компанията.
“Беше ми болно, когато ме уволнихте – призна Едуард на Дан в деня, в който младият мъж пое поста главен изпълнителен директор, – но е вярно, че ставам малко стар за тези месечни цифри. Сега, докато аз се наслаждавам на пенсионирането си, гледай да не разочароваш нито дядо си, нито мен. Имаме големи очаквания към теб, Дан. Имаме!”
Дан обеща, че няма да разочарова никого, и не го направи. Компанията се справя фантастично добре под негово ръководство и Рик трябва да се гордее със своя приятел и внук.
