Ути Бъчваров е едно от най-популярните и обичани лица в родния ефир. Веселият готвач радва почитателите на вкусното хапване от години насам с кулинарното си предаване „Бързо, лесно, вкусно", което отскоро е в нов формат и се излъчва по 4 пъти на ден с намалено времетраене.
- Ути, това е първият риалити формат, в който участвате. Защо решихте да се включите в танцувалното шоу „Денсинг старс"?
- Да, за първи път се включвам в нещо подобно. Причината е една - аз винаги много добре съм преценявал къде и в каква кауза да се включа. Смятам, че „Денсинг старс" е един вид кауза, защото за разлика от други подобни предавания е място, където човек раздава само позитивни емоции. Или както биха казали българите - тук няма плюене на змии и гущери. Точно обратното - това е място, където човек доказва на себе си, че може да говори с останалите на един език чрез тялото, сетивата си, цялото си излъчване.
- С каква нагласа влизате в шоуто, какво да очакваме от представянето ви?
- Смятам, че най-големият ми коз е това, че влизам в предаването с положителна енергия и емоция, с усмивка. Колкото и да има, така, завоалирани техники и движения, аз не мога да стигна нивото на колеги, които са професионалисти, въпреки че полагам много усилия. Учат се стъпки, учат се движения, завършвания, акценти, но смятам, че когато човек, както в една манджа например, сложи най-различни компоненти, трябва да има един обединител, нещо, което я превръща във вкусотийка. Това именно е уникалното, това, което кара хората да искат да я опитат и да си сипят още. Такива смятам да са и моите танци - да искат хората още и още. Което не означава, че трябва да ме вкарват непрекъснато на елиминации (смее се).
- Има ли танц, който знаете добре, който ви е, така да се каже, силата?
- Ха-ха-ха. Искам да ви кажа, че на сцената аз съм като дете в първи клас, което питате дали му харесва уравнението с няколко неизвестни. Аз съм още в най-начална детска възраст. А и първият танц, който репетираме в момента, се казва ча-ча-ча. И смешното е, че винаги когато сме си говорили и сме се смели - все „ча-ча-ча", някак си забавно звучи, не мислите ли, не съм знаел, че това всъщност е един доста сложен танц, изискващ изключително бързи крака, които трябва да следват железен ритъм.
- Има ли нещо, което най-много ви изуми и затрудни по време на репетициите?
- Та аз не съм знаел нищо за танците. Оказа се, че това е едно изкуство на ритъма и броенето, а аз никога не съм имал идея за нещата. Защото, ако човек може да чува песента и да отмерва точното време, през което трябва да се случат движенията, много бързо ще се научи да танцува хубаво. В процеса на заучаване на даден танц човек започва да усеща отделните компоненти.
- Има ли правилна и лесна рецепта как да се научим да танцуваме?
- Първо са движенията с краката, една своеобразна постановка, един пъзел, който нареждаш на земята, фигури... След това насочваш вниманието си към ръцете, задължително включваш ханша и някъде накрая започваш да чуваш музиката и да усещаш ритъма. Това е рецептата и повярвайте ми, не е леко.
- На дансинга ще си партнирате с професионалната танцьорка Елена Добрикова. Какво е мнението ви за нея, спогаждате ли се?
- С Елена много си допаднахме и се разбираме чудесно, защото двамата мислим по един и същи начин. Нещото, което много ми харесва в нея, е, че тя по никакъв начин не е подвластна на настроенията си и абсолютно разделя разговорите преди и след танците. По време на репетициите, в добрия смисъл на думата, е строга господарка.
- Помним Елена освен като танцьорка в „Денсинг старс" и като бившето гадже на Део, с когото се залюбиха именно след края на танцовото риалити. Има ли шанс историята да се повтори?
- Категорично не. Аз съм дошъл да танцувам. Ако някой друг, Део например, е влязъл с други намерения, то си е негова работа.
-Танци, бал, костюми, музика... Спомняте ли си първия си танц с момиче на сцена?
- Ха-ха-ха, колко назад ме върнахте... Ами помня най-ярко задушевните блусове по време на комсомолските събирания, които имаше по наше време. Тогава ние се опитвахме да прегръщаме определени дами, колко ни се получаваше, това е друг въпрос.
- Значи никога не бихте, да кажем, пуснали ръка на партньорката си в танците?
- Не, тук нещата са коренно различни. Това, че човек притиска, допира до себе си, по някакъв начин вдига и премята партньорката си, е съвсем нормално и в това няма нищо вулгарно или пошло, което да означава единствено и само секс.
- Хората не ви познават като музикален тип. Явно обаче имате влечение към ритъма и танците. Случва ли ви се например да си тананикате под душа? Или докато готвите?
- Ха-ха-ха (смее се). Аз много обичам да слушам музика. Но с пеенето сме леко скарани и съм доста скептичен. Но това може би се дължи на факта, че винаги до този момент, отивайки на джамборе, много съм танцувал. Сега, в какъв стил - не мога да определя. В момента обаче ме вкарват в едно много професионално русло и смятам, че може би следващият формат, в който ще се запиша, ще е примерно „Пей под душа".
- В „Денсинг старс" тази година се включиха много звезди, но и две от най-добрите ни спортистки - Сани Жекова и Албена Денкова . В кой участник виждате най-голяма конкуренция за титлата „Крал на дансинга"?
- Аз не възприемам нещата така. В предаването ми харесва точно това, че нямаш усещането за това, че някой те заплашва. Публиката е онази, която трябва да спечелиш, която оценява представянето ти и решава - иска ли да продължиш, оставя ли те - няма пряка битка между самите двойки. Не е нужно по пътя към симпатиите на зрителите да смачкаш някого. Точно обратното - ако си показал нещо интересно, тогава имаш шанс. Относно останалите участници - част от тях изобщо не ги познавам и ще се запознаем, докато заедно се вихрим в предаването. Надявам се с някои от тях да се сприятелим, разбира се. Някои от хората познавам отдавна. Смятам, че продуцентите са подбрали много хубав букет от участници, различни, слънчеви, доказали се в определени области. Затова ще ми е безкрайно интересно да ги видя - всеки как ще се представи на това ново поприще, как ще се чувства, дали ще си е в собствената кожа, дали ще съумее да се раздаде по начина, по който го прави в реалния, професионалния си живот. Естествено, няма как да не призная, че тук са колоси като Милко Калайджиев, Саня Жекова, на която аз лично съм голям фен, и смятам, че е един голям талант, разбира се, Албена... Пак казвам - никой не иска да „бие" никого, не сме се събрали, за да търсим, както се казва, под вола - теле, в торбата сено - къртица или да ядем гущери и скакалци, или да интригантстване. Напротив, идеята е да се забавляваме, разбира се, с цената на много труд и усилия.
- Интриги, ядене на гнусотии...сякаш визирате два други риалити формата - „Къртицата" и „Биг Брадър". По думите ви обаче изглежда, че не сте особено добре настроен към тях?
- Този тип формати не отговарят, поне за момента, на моята главна идея. А именно - животът е вкусен и прекрасен, не трябва да губим време в излишни интриги и злоба.
Затова никога не бих се съгласил да участвам в подобно предаване, дори и срещу много висока сума.
- Наскоро стартира съвсем нов формат на предаването ви „Бързо, лесно, вкусно". То вече се излъчва по няколко пъти на ден с намалено времетраене. Ще ви оставали ли време покрай репетициите да радвате зрителите с оригиналните си рецепти?
- Време ще намеря, разбира се. Да, „Бързо, лесно, вкусно: Рецептата на деня" стартира миналата седмица. Това са едни динамични кратки „патрони" в програмната схема на БНТ. Това не са вече предаванията, които са по половин час, те са по 7 минути. Целият пиниз при тях е, че те се излъчват по 4 пъти на ден. И освен това подготвяме още една изненада за всички - едно лайфстайл предаване, което започва навръх Великден - 19 април, и се казва „Животът е вкусен". Това ще е предаване, в което с интересни гости ще нищим темата за храната, пътешествията и всички прекрасни гледни точки, които ни карат да се чувстваме различно, свежо и оптимистично в този иначе така враждебен климат, с които се сблъскваме, излизайки на улицата или пускайки телевизора. Всички ние трябва да осъзнаем, че животът е вкусен, прекрасен, с много приятели и веселие, а не да се чувстваме угнетени и депресирани от радикалните, за съжаление, несъответствия между нашите желания и бита.
