Навремето се е вярвало, че на 1 март студът влиза дълбоко под земята. Въпреки това, през месец март хората са били подготвени за резки промени във времето - от слънце до сняг и виелици.
Според народната митология Баба Марта е била капризна и своенравна. Както се е смеела, така е можела и да заплаче. Грейвало е слънце и хората се подлъгвали да извеждат стадата на паша, а тя бързо напомняла за себе си, като изпращала студ и мраз, вследствие на които пастирите и стадата оставали
вкаменени завинаги.
На всички е известен факта, че Баба Марта може лесно да се разсмее, но и лесно да се разплаче. Наричаме месец март " женски месец ", но според народните предания Март е бил мъж, който е имал две жени - едната млада и красива, а другата стара и грозновата. Когато погледнел първата, слънцето засиявало от радост, а когато се обърнел към втората - ставало студено и мъгливо.
На 1 март стопанката на дома почиства къщата из основи и я подрежда красиво. Тя трябва да свети от чистота и да бъде готова за едно ново начало.
Мартениците са символ на здраве, дълголетие и плодородие, но по тях също може и да се гадае. Според стари български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг. Когато видят първият щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден. Ако искат да са румени и здрави през цялата година, трябва да завържат мартеницата на цъфнало дръвче. А ако искат да се избавят от всичко зло, трябва да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода.
И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.
Като типичен български обреден символ, мартеницата се закичва за здраве, плодородие, изобилие и дълъг живот. Изработва се от памучни и вълнени конци, основно в бяло и червено, които са усукани. Белият цвят символизира чистотата, невинността и новото начало, радостта и красотата. Червеният цвят символизира огъня, изгряващото и залязващото слънце, победата и живота.
В някои части на България, мартениците се правят и в други цветове. В Родопите, например, те са многоцветни, а в Софийско основните цветове са синьо и червено. Синият цвят носи символиката за водата и небето, два от четирите основни елемента на Земята, а също така на божествената вечност и аристократичността. Зеленият цвят е знак за здраве, плодородие, възраждане и празничност.
Когато се изработва мартеницата, конецът задължително се усуква наляво. Според стари български традиции и обичаи, тя включва и различни символи, като черупки от охлюви за здраве и сила, мъниста против уроки и паричка за благополучие.
На 1 март имен ден празнуват: Марта, Мартина и Мартин.
