Традиции и обичаи на Атанасовден 2025 г.
На 18 януари православната църква отбелязва Атанасовден – деня на свети Атанасий Велики, един от великите учители и защитници на християнската вяра. Празникът е наситен с традиции, обичаи и вярвания, които се предават през поколенията и до днес.
Свети Атанасий Велики е известен като защитник на православието и един от основните организатори на църковния живот през IV век.
В народните вярвания обаче Атанасий е възприеман като господар на зимата и студовете. Според преданията на този ден светецът „сваля кожуха си и облича копринена риза“, за да отбележи, че зимата е преполовена и лятото започва да се приближава.
Гадаене за времето
Народът вярва, че времето на Атанасовден предсказва каква ще бъде остатъка от зимата. Ако на този ден е студено, снежно или мразовито, това е знак, че зимата ще е дълга. Ако обаче времето е меко, лятото ще дойде рано.
Ритуали за здраве и плодородие
На Атанасовден хората палят огньове, за да „прогонят“ зимата. В някои райони се приготвя обреден хляб, наричан „боговица“ или „светец“, който се раздава за здраве.
Почит към ковачите и железарите
Свети Атанасий е патрон на ковачите, железарите и всички, които работят с метал. На този ден тези занаятчии празнуват, като се събират на общи трапези и почитат покровителя си.
Забрана за тежка работа
Традицията повелява на Атанасовден да се избягва тежката работа, особено в полето. Вместо това хората се събират за общи празненства и веселби.
На Атанасовден се приготвят ястия, свързани със зимния период – пилешка или свинска гозба, варива като фасул или леща, и обредни хлябове. В някои региони се правят и сладкиши, които се раздават за здраве и плодородие.
Атанасовден е имен ден за хора с имената Атанас, Атанаска, Наско, Наска и техните производни. Според традицията именниците черпят за здраве, а празникът често се съчетава с богати трапези и веселие.
