На 5 юли християнската църква отбелязва Летен Атанасовден. Празникът е посветен на Свети Атанасий Атонски.
Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко и Трайка.
На 5 юли домакините колят черна кокошка. Този обичай се нарича „кокоша църква“. В Родопите е прието на този ден да се колят общоселски курбани, а жените раздават погачи за берекет и дъжд.
Свети Атанас се почита като патрон на орачите в Западна България, а в Източна България изпълняват обичаите против суша – Герман и Пеперуда.
Обичаят "Пеперуда" няма точно фиксирана дата, но се прави обикновено праз "петровия месец", когато времето се засуши. В обичая за дъжд "Пеперуда" (Пеперуга, Додола, Вайдудула) взимат участие дванадесет - тринадесет годишни момичета, водени от пеперудата (босо момиче, в някои краища – сираче, но винаги “чисто” (девица).
Някога пеперудите играели голи и боси, облечени само със зелени клони, листа и храсти, които криели тялото и лицето. В къщи или при реката окичват пеперудата с различни треви и бурени, някъде с живи жаби или кост от незнаен гроб. Другите девойки са облечени само с ризи, а от препаската се спуска зеленило (клонки от бъз, бръшлян или върба).
Цялата група обикаля къщите в селото и пее специална песен - молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента пеперудата играе - подскача, маха с ръце и се върти в кръг. След нея стопанката я полива с вода, тя се отърсва от водата. В дар групата получава брашно, боб, мас и т.н, но никога - яйца.
Забраната се свързва с предпазване от градушка. Ситото се търкаля и по начина му на падане се гадае за реколтата. На излизане от къщата стопанката търкулва празното сито и по него се гадае, дали ще е сита или гладна следващата година. Накрая отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата в реката и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.
Пеперударските песни са част от старинните пластове във фолклорната музика. В текстовете им е вклинен молитвеният рефрен: “Дай, Боже дъжд”. Те се изпълняват групово, антифонно, в различни краища на България. Песните и танците на Пеперудата носят древен митологичен смисъл. Според изследователи корените на обреда са свързани с ритуали в чест на гръмовержеца Перун и на неговия наследник във фолклорното християнство Свети Илия.
Във фолклорната култура на българите има още един обред против суша и градушка – Герман. Докато в Западна България Герман градушкар се празнува против градушка, в Северна България обичаят Герман (Германчо, Калоян, Каба Иван) се прави за измолване на дъжд, много често в деня на Пеперудата. Като правят малка гола фигурка от кал, символизираща мъртъв мъж, момичетата го погребват с обредни песни-оплаквания.
