Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар, пише hera.bg.
Отбелязва се в първата събота подир Сирни Заговезни. Известен е още като Конски Великден , тъй като се празнува най-вече за здравето на конете.
В православния календар съществуват общо шестима светци, носещи името Тодор , но в народното усещане не се прави различие между тях и се почита Св. Тодор в специален ден, който е подвижен, съгласно с Великден – първата събота от поста.
Макар и не толкоз голям светия защитник – като Св Георги , Св Димитър , Св Николай , все пак Св.
Според народните представи на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодовитост.
„Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”
Обичаите на този ден се разпределят между жените и мъжете.
Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща.
Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Такъв обред е важен за сближаването на снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството.
От обредния хляб се поставя в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България, жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите.
Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва „ остриган като магаре през март”.
Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.
Именно кушиите заемат централно място на Тодоровден .
Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне.
Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище.
След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото уважение и признание.
Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом.
Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите.
Празничната маса е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.
Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея
