На неговия празник посрещат гости именниците. Жените месят обредни хлябове /медени питки/ за здраве.
Народният календар тачи на 25 януари Св . Григорий или Зимен Гергьовден . Счита се, че Св. Григорий е покровител на болестите,а също така е и брат на Св. Атанасий. Наименованието му обаче подсказва и връзка с пролетния празник Гергьовден. Затова най-нетърпеливите завързват люлки на този ден, откъдето носи и празникът това име - Зимен Гергьовден . Смята се, че на този ден за първи път житните се зърна се събуждат в земята за живот.
В народните представи Григорий Назианин е брат на св. Атанас и господар на болестите. В негова чест се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве и берекет.
В православния календар денят е посветен на св. Григорий Богослов, живял през IV век в Кападокия. Той е всепризнат за пръв християнски поет.
Тогава именици са Григор , Григорий и Григория.
Това насочва към основното му значение: отбелязване на прехода от зимата към пролетта, постепенна смяна на аграрните цикли. Вярва се, че ако на Св. Григорий завали сняг, той ще се задържи дълго.
Смята се, че св. Григорий също е покровител на болестите, а също така и брат на св. Атанас. На този празник посрещат гости именниците. Жените месят обредни хлябове – медени питки за здраве. Той е вторият празник за същата стара среда на „човешкия” ЯН дял в потока на КИ и е антипод на лятната св. Ана – 25 юли и св. Пантелей – 27 юли т.е. на третия и четвъртия ден бележещи средата на „човешкия” ЯН дял. Не случайно той е и зимен Гергьовден.
Знаем, че пролетният Гергьовден -23 април (стар стил) е старият български празник на Човека, като член на Великата триада – НЕБЕ – ЧОВЕК – ЗЕМЯ както и начало на неговия хармонизиран дял според човешката му природа. Сегашният ден и момента на Атанасовден – 18.01. бележат сходна промяна в състоянието на високата активност на „-” сила и жизненост на „+”, което е основание на нашия народ да счита св. Григорий за брат на св. Атанас.
Пчелният мед е адекват на високата жизненост на „-” сила. Жените правят сеча и раздават медените питки, с което символично се показва промяната в състоянието на женската „-” сила, жизнеността на която започва от този момент заедно с осезаемото си увеличение с активността на положителната сила.