Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата.
Апостол Андрей е брат на Петър.
На 30 Ноември имен ден празнуват Андреа, Андрей, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин, Храбър
Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че "На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно (житно зърно, маково зърно или синапено зърно)".
Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.
Денят на Св.Андрей е познат сред българите и като "Едрей", "Едринден" или "Мечкин ден". Според народните вярвания от Андреевден денят започва да расте, да едреее .
В българските земи на север от Балкана, денят на апостол Андрей се почита като празник на мечките и познат под името "Мечкин ден". Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината, където малка нивица. Но един ден мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.
Традиции и ритуали на Андреевден
Във вечерта преди празника или в ранната утрин домакините приготвят вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Гозбата се нарича да едреят посевите, така както наедряват сварените зърна. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава "високи" (добри) посеви, а останалото се изяжда. От останалото вариво ядат, както хората, така и добитъкът, за да са плодовити. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: "На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!"За да бъде богата годината, жените обикалят селото и раздават от приготвените ястия.
С нарастването е свързана и друга обредност - на този ден бездетните жени и младите булки вярват, че съдбата ще им помогне да заченат.
На Андреевден не бива не се работи къщна работа, да се плете, шие и да се перат дрехите.
