21 Февруари 2014
323661
Снимков материал: pixabay.com
Голяма Задушница се празнува в съботата преди Месни Заговезни и Великия Пост . Пада се на различна дата всяка година, която е в събота 8 седмици преди Великден.
През 2014 е на 22 февруари . В Българския църковен календар има три важни Задушници - Голяма Задушница , Черешова Задушница и Архангелска Задушница . С тях българите почитат паметта на своите покойници. Малко видоизменени ритуалите по тези дни са наследени още от траки, славяни и прабългари.
Самото име Задушница говори за характера на празника - почитане душите на умрелите. Рано сунтринта на Голяма Задушница се извършва заупокойна молитва в храмовете. На този ден хората носят в църквата приготвената обредна храна и вино, които се осветяват от свещенник. Обредната храна се състои преди всичко от варено жито и хляб. След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват техните покойни близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част се раздава на близки и познати за Бог да прости.
Освен храна на гробищата се носи и червено вино, с което се полива гроба на покойника. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която вярванията осветява пътя на душите в тъмното. По този начин те няма да се лутат.
На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници - Месни Заговезни . Голяма Задушница и Месни Заговезни са свързани един с друг. Българите отдават своята почит към мъртвите си роднини. Това обикновено е свързано с най-големите ни празници Великден и Коледа. Те винаги се отбелязват преди началото на големите Великденски и Коледни пости. Единствено изключение от това правило прави Черешова Задушница, но тя също е свързана с Великденския цикъл.
Самото име Задушница говори за характера на празника - почитане душите на умрелите. Рано сунтринта на Голяма Задушница се извършва заупокойна молитва в храмовете. На този ден хората носят в църквата приготвената обредна храна и вино, които се осветяват от свещенник. Обредната храна се състои преди всичко от варено жито и хляб. След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват техните покойни близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част се раздава на близки и познати за Бог да прости.
Освен храна на гробищата се носи и червено вино, с което се полива гроба на покойника. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която вярванията осветява пътя на душите в тъмното. По този начин те няма да се лутат.
На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници - Месни Заговезни . Голяма Задушница и Месни Заговезни са свързани един с друг. Българите отдават своята почит към мъртвите си роднини. Това обикновено е свързано с най-големите ни празници Великден и Коледа. Те винаги се отбелязват преди началото на големите Великденски и Коледни пости. Единствено изключение от това правило прави Черешова Задушница, но тя също е свързана с Великденския цикъл.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари