Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в Търново. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор тридесет години по-рано, а българският княз приема титлата „цар“.
Отхвърлянето на османското върховенство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война.
Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.
Около 800 години преди Рождество Христово живял между израилтяните един човек на име Йона.
Преданието говори, че той бил син на сарептската вдовица, у която св.
Той получил от Бога дара на пророчеството.
В онова време жителите на големия град Ниневия прогневили Бога със своя беззаконен живот. И Бог заповядал на Йона да отиде в тоя град и да проповядва покаяние. Но Йона се уплашил, защото знаел, че ниневийците са свирепи хора. Казал си:
- Ами ако жителите на Ниневия не повярват на моите думи и започнат да ме мъчат?
В страха си Йоана забравил, че трябва да изпълнява безпрекословно заповедите на Господа, каквато и опасност да го застрашава. Силно смутен и развълнуван, той се качил на кораб и тръгнал в друга посока. Но Бог скоро го наказал за малодушието и непослушанието. Страшна буря се надигнала в морето. Корабът бил в голяма опасност. Езичниците, които се намирали в него изплашени почнали да призовават своите богове да ги спасят от смърт. Но бурята ставала все по-силна. Моряците почнали да изхвърлят в морето целия товар, та по тоя начин да облекчат кораба.
В това време Йона спял спокойно на дъното на кораба. Няколко от езичниците отишли при него, събудили го и му казали:
- Защо спиш? Не виждаш ли, че загиваме? Стани и моли своя Бог да ни спаси!
Изправени пред голямата опасност да потънат заедно с кораба на дъното на морето, пътниците почнали да си говорят помежду си:
- Навярно това бедствие ни е пратено за наказание на някого от нас. Да хвърлим жребие, за да узнаем кой между нас е грешният човек, който прогневил Бога!
Сторили това. И жребият, по Божие определение, се паднал на Йона.
Те заобиколили Йона и го запитали строго и гневно:
- Кой си ти? Откъде си?
Йона отговорил:
- Аз съм служител Господен. Почитам Небесния Бог, Който сътворил небето и земята. Съгреших пред Него и сега бягам от лицето Му. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Тъй ще утихне вълнението. Защото заради мене е пратена тая буря!
Моряците се убедили, че не е възможно да се справят с бурята. Затова хванали Йона и го хвърлили сред вълните.
Имен ден празнуват ГЪЛЪБ, ГЪЛЪБ, ГЪЛЪБИНА, ГЪЛЪБИН,
ГЪЛЪБИНА
Името Гълъбин е славянско и означава "мил като гълъб".
