На 3 февруари отбелязваме Зимен Симеоновден /по стар стил/. Смята се за лош ден, един от най-лошите в годината.
Този празник, както и зимната Богородица почитат главно бременните жени, младите невести и майките.
Забранено е да се сече и реже, за да не се роди "симьосано" (с белег) дете или добитък
По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски.
Внимавайте – зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината . Някъде го наричат Симеон Бележник , защото белязва хората, оставя им рани и белези .
Трети февруари е третият вълчи празник , тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата , за да не "излезе берекетът от дома".
В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци . Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат , не предат, не тъкат, не перат .
Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Бременните и младите жени трябва да спазват забрана - да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене. Спазва се отново строго полово табу. Този комплекс от забрани почива на вярването, че новородените ще бъдат “симьосани”, т.е. ще се родят белязани с някакъв недъг.
В Пловдивско на този ден майките изпичат и раздават питки с мед , за да държат далеч от децата си Баба Шарка . В Добричко пък стопанките “симьосват” смоците и гущерите – връзват на три кола по един парцал, подпират ги върху три главни и секат с брадва, като така символично посичат влечугите.
Сред нашия народ много е разпространено почитането на Трифунците в чест на вредни за дома, за хората и добитъка животни. От народното вярване, че през първите три дни на февруари “се бесуват” вълците, произлиза и наричането и почитането на тези дни като Вълчи празници, Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълче погано.
В Белоградчишко 3 февруари наричат Разтурняк и Кривулян, тъй като според народното поверие така се казвали двата най-зли вълка от глутницата. Вярва се също, че вълчата глутница се предвожда от Куцалан, Натлапан, Куция, Кривия вълк и затова неговият ден трябва строго да се почита.
През Вълчите празници се употребяват табуирани имена за вълците - наричат ги “двоица”, “троица”, “деветима души”.
Обредноста през тези дни включва и системи от забрани за женската домашна работа , които се осмислят като предпазващи мъжете и стадата от вълчи нападения.
Така не се разрешава работа с вълна, особено за приготвяне на мъжко облекло. Ако облече такава дреха, мъжът ще бъде изяден от вълците, а ако бъде погребан някой с нея, то “ще вампряса”.
Не трябва да се употребяват и остри сечива и предмети, особено от бременни, за да не се родят децата с “подрязани” пръсти. Не бива да се отварят ножици, за да не “се отварят устата на вълците”. Не се решат хора и добитък, “за да не си точат вълците зъбите”.
Не трябва да се бърка в кацата с кисело зеле , “за да не точат лиги вълците”. Не се пере, не се мие, за “да не се пенят на вълците устата”. В навечерието на Вълчите празници се извършват някои задължителни обредни действия за предпазване от вълчата напаст.
Много популярни са практиките за “зашиване” и “завързване” устата на зверовете – бабите зашиват със затворени очи полите на ризата си, стопанките затварят вратите и обявяват, че “ затварят устата на вълците ”, мажат говежда тор над огнището, като така “лепят” устата и очите на вълците.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име. Двата празника имат за основна идея земеделска идея - разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.
