Чества се на 20 Декември и е голям църковен и традиционен неподвижен народен празник. Когато датата се падне в Неделя, празникът се измества ден по-рано на 19-ти Декември.
Имен ден празнуват Игнат, Искрен, Искра, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена.
В различни крайща на България Игнажден се нарича различно:
- Игнажден или Идинак в Северна България
- Идинажден или Игнатьовден в Родопите,
- Полаз или Полязов ден в Котленско.
Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и не раждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е богата. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни.
Ето какво ще се случи, ако никой не влезе в дома ви на Игнажден
По старите български традиции, това въобще не е било на добре. Знаем, че тогава хората са били много близки един до друг и са живеели с много по-малки общности.
Ако никой не е пожелал да посети дадена къща, това въобще не говори добре за стопанина вътре. Или означава, че е много стиснат или, че има някаква болест в дома. Така че определено подобен тип случай са били много редки. Това е било и причината някой домакинства да се наговарят предварително кой да посети другия, за да може да имат късмет през новата година.
Особено интересно това звучи за хората с повече финансови възможности по това време. Всеки е искал да ги покани в дома си, за да може новата година да му върви значително по-добре в материален план, пише poznanieto.bg.
Посещение на животни
Интересно е, че в някои краища на България се брои и посещението на дома от страна на животни. Тоест, ако някое чуждо животинче посети къщата, трябва задължително да му се остави храна, за да бъде доволно от тази си визита. Това е доста странна традиция, която е запазена в някои краища на страната, но като цяло на повече места се предпочита посещението на хора.
Ако никой не ни посети – какво да направим
Можем да използваме старата българска хитрост да уговорим наш гост. Можем да използваме някой близък приятел или съсед, с който сме в добри отношения. По този начин ще се върнем към старата българска традиция за уговореното посещение, за да можем сами да си дадем добър късмет през новата година.
Ако имате достатъчно време – това е една добра възможност да се погрижите за своето благополучие през новата година.
Денят е делничен и е в работната седмица, пък макар и в края й. По-скоро в миналото е имало символно значение, тъй като през зимния сезон хората са нямали работа на полета и са били повече по домовете си. Така че това е било удобен повод да се съберат.
Ако искате да спазите нашите традиции – просто се уговорете с ваш близък човек и го поканете у дома си. Така хем ще спазите българските обичаи, хем ще ги прекарате страхотно вечерта на Игнажден.
В Западна България стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много царевица, ечемик и пшеница. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален "игнатски кравай". За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те използват хитрост, като канят отново същия човек да дойде първи в дома им.
В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги храни с варена царевица, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си там. На празника не бива да се изнася нищо от къщи - огън, жар или дори сол, за да не "излезе берекетът" от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.
В Родопската област Игнажден се нарича още "хайвански празник", тъй като там животните се наричат "хайвани". През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените месят, пекат и раздават питки в махалата за здравето на домашните животни.
