Денят на Свети Игнат се почита от Българската православна църква и българския народ като един от най-мистичните и обичани празници. Това е очакван ден, на който всички поглеждат с надежда към следващата година за по-добър живот и силно се вярва, че денят е зареден с огромна енергия и силата да промени живота към по-добро.
Може да се каже, че Игнажден е най-старата българска Нова Година.
На Игнажден празнуват имената (именици)
ИГНА, ИГНАТ, ИГНАТИ(Й), ИГНАТИНА, ИГНАТИЯ, ОГНЕН, ОГНЬО, ОГНЕНА, ОГНЯН, ОГНЯНА, ПЛАМЕН, ПЛАМЕНА, ПЛАМЕННА
Всички празници след Димитровден са в чест на очаквани придобивки. Основното обредно действие в тях цели да съхрани раждането на бъдещ плод – при хората, от земята, при стоката. Тези празници носят в себе си очакването и надеждата от Бъдната вечер, когато Дева Мария ще роди богочовека Исус.
Вечерта преди Игнажден стопанката реди трапезата все с постни гозби и голям кравай. Този кравай на сутринта ще бъде разчупен над огнището от първия гост в къщата. Според стародавните ни народни умотворения той носи и късмета (полаза) в дома.
Неговият късмет, неговото трудолюбие или мързел, неговото умение да каже добра или лоша дума ще „полазят” домочадието и късметът им през идващата година ще е такъв, какъвто е късметът на първия гост на Полазовден.
Зад тези „бабини деветини”, както биха казали някои, се крие стара, прастара християнска легенда. Тя разказва, че Дядо Господ, а и Богородица, имали обичай да обикалят по хорските къщи, предрешени като просяци. Който ги дари с благост – му отвръщали с благост, а иначе – на зло куче – зъл прът!
Вечерта преди Полазовден стопанката взема с лъжица от свареното за празничната вечеря жито и царевица, кусва малко, а останалото хвърля над огнището, та весело да хвъркат пилетата и нависоко да растат житата. А като хвърля – благославя: колкото жар в огнището – толкоз берекет през годината!
Поверия за Полазовден
Ако на Полазовден времето е ясно, през април ще е суша – твърдят народните умотворения, събрали опита на отминалите времена. Обаче, ако вали сняг на Игнажден – април ще е дъждовен и ще има плодородие.
На Полазовден стопанката прави на двора кръг от мъжовия си пояс и в този кръг захранва кокошките, за да не ходят по чуждите дворове. Пази кокошките да снасят в своите полози, защото обичаят ни задължава снесеното на Полазник яйце да си остане в къщата. Този ден хората се пазят нищо да не изнасят, а всеки да донася в дома, за да е „на пълно” през цялата година.
Добре е парици да има на всекиго в джоба. Някога дюкянджията, като нямал мющерии, за да дохождат и в неговия дюкян, на Полазовден скривал крило от прилеп и глава чесън в някое кюше на дюкяна си и… веднага в магазина му се изсипвали купувачи от ранни зори до късна вечер! За вас лъжа, за стародавните ни митове – истина.
Сутринта на празника
Сутринта на Игнажден стопанките метат комините и саждите. После започват да месят колаци и чакат кой ще е първият им гост и какво бъдеще носи той! С какво ще ги полази – с добро или не дай Боже – наопаки. В по-нови времена нашенци се изхитрят да канят за полазник добър и имотен човек – а щом е добър и имотен, то и полазът му ще е такъв.
Като влезе в дома, той поздравява със „Славите ли Млада Бога” и домочадието отговаря – славим. Тогава сяда край огнището, взема съчка и с нея разравя жарта и нарежда: колкото искрици в огнището, толкоз пиленца и шиленца… Пак на Игнажден се събират ергените, които ще коледуват – събират се при станеника, човек, знаещ обичаите на коледарството. И на този ден за първи път запяват „Замъчи се Божа майка”…
Трапезата на Полазовден стои през целия ден. Тя е само от постни ястия.
