Пищна и наситена с много символика е обредността на този ден, познат и под името  Връбница ,  Момина неделя ,  Вая ,  Куклинден ,  Памлова или Цветна неделя .
Официално Православната църква ни припомня посрещането и влизането на Исус Христос в Йерусалим. В неделята преди Пасха (на еврейски – избавление) той дошъл във Витания и възкресил от мъртвите Лазар. Веднага на следващия ден Божият син потеглил за Йерусалим и навсякъде по пътя хората го срещали в знак на благодарност с цветя, зелени клонки с бели цветове и палмови листа с възгласи „Осанна! Благословен идващия в името Господне!”. И така вече повече от две хиляди години християните продължават празнуването на този ден..

 Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Заедно с това моминският ритуал трябва да донесе стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Ето защо лазарките, макар да са съвсем млади момичета, се посрещат с почит от всички жители. Тази значимост на лазарския ритуал навярно го е съхранила и до ден днешен. Сам по себе си обредът е красив и витален. Обичаят е познат във всяко българско село и район. Затова има много локални обредни варианти. На места и названието е различно. Но основните елементи са общи. Всяка лазарска група трябва да изпълни цикъл от песни, а на места и танц, характерни само за тези празници. Някога момите обхождали със своя обред всички къщи в селото.

Днес в някои села ритуалът само се пресъздава на сцена. Но в много селища обичаят се възпроизвежда така, както някога – лазарките обикалят всички къщи. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството.

Богослужението започва още вечерта преди Цветница. Вместо палмови клонки, хората берат като символични заместници върбови, откъдето идва и едно от имената на празника. Тези клони се отнасят у дома и се слагат до иконата, пазят през цялата година и носят здраве и изцеление.

Малки деца и млади булки се причестяват в храма. В някои краища на страната се прави курбан. На този ден Българската православна църква позволява консумацията на риба, въпреки, че още сме във времето на Велики пости. 

Освен църковна, Връбница има и народна обредност, свързана с тази на Лазаровден.

Момите, които са лазарували предишния ден се събирали на реката и изпълнявали обичая „кумичене”. Всички лазарки се събират край течаща вода и носят, опечен от тях хляб с формата на човек. Късат залък от него и го пускат по водата. Който залък изпревари другите, момата, което го е месила става "кума" и води хорото обратно към селото. 

Хората в Североизточна България вярват, че на този ден Господ разпускал умрелите и душите им бродят по земята чак до Спасовден. Затова и до днес по-възрастните жени в тази част на страната раздават жито и питки за помен на умрелите си близки.

На Цветница имен ден имат:

Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомила, Цветомир (а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина