Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
Той също се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейно име месят голяма пита, Богородичен хляб ; който се разчупва и раздава на всички от семейството.
Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица.
В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресв.
В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не перат, не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им.
Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хорà и песни – обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде колят курбан – овен в нейна чест.
Обредността, свързана с Богородица, винаги притежава известни паганистични елементи поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и Богините=Майки в индоевропейските митологии. Празниците й носят чертите на тържественост, защото се успоредяват с движението на сезонните и земеделски цикли.
Така в случая рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
Ритуалните практики са детерминирани от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинската жертва.
Магическите забрани са насочени също към християнската светица (за да не я разсърдят), но съдържанието им издава паганистично светоусещане и в крайна сметка очовечава в значителна степен Богородица.
Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.
