Св. aпостол Андрей , наричан още „Първозвани“, тъй като бил първият от 12-те апостола, които тръгнали след Христос, има водеща роля в изграждане основите на християнската църква.
Из българския народ се носи притча, че свети Андрей впрегнал мечка в ралото си и с нейна помощ изорал цяла нива. За това българите наричат този ден Мечкинден . Друга легенда ни отвежда в още по-дълбоките светове на предания, където Андрей бил единствения апостол без празник. Светецът отишъл да помоли Господ и на него да бъде посветен един ден, но вместо с кон, той пристигнал яздейки мечка. Когато бог видял това, възкликнал „Който тебе не празнува да го язди твоя кон!“.
Българският народ почита св. Андрей на 30 ноември . Точно Андреевден слага началото на зимните празници. От този ден се смята, че нощите започват да се смаляват и дните да нарастват. По стар български обичай, в навечерието преди празника или сутринта на Андреевден жената в семейството, вари фасул, леща, жито, царевица, овес или ечемик.
Според вярванията, посевите ще наедреят и годината ще е плодородна, ако всички в къщата опитат от ястията с варива. Друго поверие е, че каквото получавате, ще го получавате пак следващата година, а пари не се дават защото догодина все ще си даваме на някого.
Народното предание разказва за отшелника Андрей, който живял сам в планината, отглеждал си една нивица, всичко сам си добивал. Но веднъж една мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се самотникът светец, хванал мечката и я впрегнал в ралото. Оттогава мечката му се подчинява, а св. Андрей е нейният господар.
В народния календар празникът на св. апостол Андрей е свързан с няколко поверия. Денят се събужда, започва да расте, да едрее. Казват, колкото иглен връх или колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Слънцето помръдва колкото "пиле у яйце". Затова го наричат и Едрей, Едринден. Макар незабележимо, денят става по-голям, а с това и надеждата и очакването за пролет, за покълване, за растеж на семената и посевите.
Обредните действия, свързани с това вярване, целят осигуряване на растежа и плодородието през идващата година.
Ако на Андреевден денят полека се събужда, то мечката прави точно обратното – поема към зимното си леговище. За да го стори, за да не слиза при хората и да не прави бели, трябва да бъде изпратена по живо по здраво с храна и добри пожелания. Вярва се, че на 30 ноември св. Андрей впряга в ралото си вместо вол мечка, и се празнува Мечкинден в чест на мечката.
В навечерието на Андреевден жените варят жито, царевица, фасул, леща, ечемик, овес. Нарича се: "Както сварените зърна наедряват, така да наедряват и посевите." Вари се в ново гърне.
На сутринта от сварените зърна ядат всички. Всеки хвърля няколко зърна нависоко в комина, да израстат и посевите високи. От тях се дава и на животните – за добър приплод. Жените раздават от варивото на съседи из махалата – да е плодовита годината.
Деня празнуват и невестите. Като почитат празника, очакват благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.
За мечката се хвърлят нагоре към комина варено жито, царевица, просо, боб. Животното се подканя с благ глас "Нa ти, бабо Мецо, варен кукуруз, да не ядуш суровия" или пък: "За теб – варен кукуруз, за нас – здраве и живот." Така с магически заклинания българинът се надявал да умилостиви животното, да предизвиква доброто, да дойдат късмет, плодородие и дълголетие.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ ЗА АНДРЕЕВДЕН
Трапеза
Приготвят се прясна пита, варени житни и бобови зърна.
Мечка
Мечката е враг на вълка. Тя предпазва от болести, а косъм от нея се кади при уплаха. Някога са вярвали, че мечкаринът с мечката носи здраве. Ако мечка стъпи, "нагази" болен, и той оздравява. Убива се само мечка стръвница, останалите мечки наричат галено "баба Меца". Мечката излиза от зимното си скривалище на Благовец, 25 март, и отново се прибира на Секновение, 29 август. На Благовец водата в реките е лековита, защото мечката се е окъпала в нея.
Народните предания разказват, че мечката е произлязла от момиче. Съгласно с един вариант то било добро, бедно заварениче, според друг – лошо. Двойственост присъства и в символиката на мечката и в изобразяването є като централен персонаж на много народни приказки.
