На 3 февруари Българската православна църква почита паметта на св. Симеон Богоприемец, чиято заслуга е, че първи поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм.
Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл. Повсеместна сред българите е представата за Зимния Симеон като един от най-тежките, най-лошите дни в годината – “хаталия, “нишанлия” ден. Бременните и младите жени трябва да спазват забрана – да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене.
Спазва се отново строго полово табу. Този комплекс от забрани почива на вярването, че новородените ще бъдат “симьосани”, т.е. ще се родят белязани с някакъв недъг. В Пловдивско на този ден майките изпичат и раздават питки с мед, за да държат далеч от децата си Баба Шарка. В Добричко пък стопанките “симьосват” смоците и гущерите – връзват на три кола по един парцал, подпират ги върху три главни и секат с брадва, като така символично посичат влечугите.
Сред нашия народ много е разпространено почитането на Трифунците в чест на вредни за дома, за хората и добитъка животни. От народното вярване, че през първите три дни на февруари “се бесуват” вълците, произлиза и наричането и почитането на тези дни като Вълчи празници, Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълче погано.
