Честит Никулден! Ето какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да направите с люспите на шарана, за да напълните портмонето с пари:

Жизненият му път приключва през 142 година. През 1087 година мощите на Свети Николай са пренесени в Бари, Италия. Те се съхраняват там и до днес в базилика, което е построена в чест на светеца. Името Николай означава „побеждаващ“. Според православната църква той е патрон на рибарите. Той е господар и на водния свят – водните демони и рибите.

св. Николай Чудотворец

Според легендата Свети Никола, освен покровител на рибарите и мореплавателите, е покровител и на банкерите. Преди да го канонизират за светец той бил лихвар, който помагал на бедни и безпарични, като раздавал богатството си.

Преданията казват, че Свети Никола спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран – това е причината традиционно, именно тази риба да присъства на празника. Някога на никулденската трапеза задължителен бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали.

Коледните елхи се украсяват на 6-ти декември, а на трапезата задължително трябва да има риба, чието тяло е покрито с люспи. Ето защо шаранът се приема за задължителната риба на този празник. Смята се, че Свети Никола е предшественик на първия сняг, който пада от дългата му бяла брада.

Според преданието той спасил пробита лодка от потъване, като запушил дупката с шаран – ето защо това е традиционната риба за празника.

Поверие ни учи, че в портфейлите се слага люспа от празничната риба, която носи късмет и пари. Костите от рибата не бива да се изхвърлят.

Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, за да има благополучие в семейството и то да се увеличи. На много място на празничната трапеза присъства рибник (шаран, изпечен в тесто), както и обреден хляб, които се осветяват. Народната поговорка казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.

На този ден се събира цялото семейство и трапезата не се вдига през целия ден. На трапезата може да има жито, боб, чушки с ориз, варена царевица, постни сърми.

Задължително на Никулден на масата присъства шарана, защото той е слуга на светеца. Може и друга риба, но задължително тя трябва да има люспи.

Според поверието, когато чистите рибата трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете и умрете.

Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води – за да се умножи семейството и да има благополучие.

Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести. На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан.

Тогава шарана се приготвя цял – пълнен с ориз и орехи, когато е готов се прикадява с тамян, начупва се и се раздава за здраве

Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (който свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия – постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.

В никакъв случай обаче не трябва да слагате на трапезата си гола риба, тъй като се смята, че това е на бедност и тегоби. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята.

Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото според поверията, който я настъпи, ще се разболее или ще му се случи нещо лошо. Костите на рибата се събират и изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.

Девойките, които искат да се задомят, трябва да се помолят за това рано сутринта на 6 декември.

Традиционните ястия които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб , като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул, жито.

По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над масата и трапезата не се прибира през целия ден.

Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки.

Народната традиция повелява обредният рибник и хлябовете да се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.

Свети Николай е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.

На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – “кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.

Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира.

Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.