Месни заговезни са осем седмици преди Великден и винаги в неделя, тази година на 06 Март. Седмиците, предхождащи Сирната неделя , българите наричат Рушна неделя (защото тогава „се руши”, т.
Названието идва от традиционните месни блюда
характерни за този празник - най-често варена кокошка, с които се заговява от месо, т.е. от този ден нататък до Великден месо не се яде. Спазва се и старата традиция преди вечеря младоженците да гостуват у родителите на булката, у кръстника и девера, като им носят кравай, кокошка и бъклица с вино. На празничната трапеза на Месни заговезни има баница с извара и мас, варена кокошка, свинско с нахут, с булгур или с кисело зеле.
В събота преди Месни заговезни навред у нас се спазва голяма задушница , голяма одуша, когато се споменават всички близки починали. Жените носят на гробищата специално приготвен хляб и други обредни храни, яйца, сирене.
Едни от най-ярките и интересни моменти в традиционния български календар са
народните кукерски игри - маскаради
Те започват на Сирна неделя или на Чисти понеделник и продължават до Тодоровден. В отделните райони на страната кукерите са познати с различни наименования: „старци”, „кукуве”, „бабугери”, „зибеци”, „калугери”, „дервиши”, „арапи”, „камилари”, „дамалари”.
В кукерските игри участват ергени и млади женени мъже. Преди началото на игрите те разпределят ролите по между си и се разделят в дружини, всяка със строго определен персонаж, специално облекло и реквизит. Водача на дружината наричат „кукер”, „хаджия”. Момците с по-нежни лица се натъкмяват като „булки”, „невести”, „ханъми”, обличат бели ризи и местни женски носии, препасват се с колани с чапрази, начервяват лицата си, и се забраждат с червени и бели кърпи. Други женски персонажи в групата са „баба”, „циганка” или „туркиня”. Бабата е облечена в дрипави дрехи, носи хурка, кошница с прежда и се подпира на патерица. Тя държи в ръце дете - дървена или парцалена кукла.
До булката и бабата в шествието вървят съпрузите им
„зетят” и „дядото”, наричан още „старец”, които трябва да пазят момичетата си от закачките на мъжете. Други маскирани персонажи са „харачарите”, които носят синджир, с който хващат хората и ги карат да си платят данъците. „Плюфкачите” са с начернени лица и на главата си слагат бръсната кожа, за да изглеждат плешиви. Останалите участници в шествието са кукерите, облечени в обърнати наопаки кожуси. Лицата им са намазани със сажди или носят причудливи маски от кожа, от кратуна или от черепи на животни, които трябва да всяват страх у наблюдаващите ги. Маските са украсени с мъниста, разноцветна прежда, парченца от огледалца, птичи пера. Около кръста си завързват колани с хлопки, а в ръка държат сабя или тояга. Част от кукерското шествие е „камила”, „магаре”-голямо чучело, покрито с черги, носено от двама души в него. Други персонажи в кукерската дружина са „цар и царица”, „мечкар с мечка”, „кум”, „кръстница”, „поп”, „доктор”, „бирник”. С дружината вървят и музикантите.
Кукерите обхождат къщите в селото
и с пожелават здраве, плодородие и късмет. Във всеки двор разиграват комични сценки, често с фалическа символика. Нападат „бабата”. Младоженецът влиза в битка с похотливите мъже, но е победен и „пада мъртъв” на земята. Тогава булката започва да плаче и да моли „доктора” да съживи мъжа й. Докато обикалят къщите, кукерите докосват бездетните жени с дървените си тояги, оформени като фалос, за да забременеят и да раждат. Маскираните мъже подскачат високо и по този начин искат магически да стимулират житата да растат. Навсякъде кукерите са посрещани с радост от домакините, които ги даряват щедро с брашно, яйца, пари.
Друг момент от кукерските игри е „обредното заораване и засяване”, което се прави на мегдана. Централна фигура тук е „царят”, обикновено най-личният стопанин. Той впряга в рало кукера-зет и три пъти обикаля селското хорище, наподобявайки оране. Заедно с това пръска наоколо семена и така имитира сеитба. След обредното заораване и засяване кукерът-зет пада като мъртъв на земята. Невестата му започва да плаче и го удря докато го съживи. Когато той стане от земята, булката му „ражда”- изпод полата й пада дървена кукла-бебе. Тази пантомима представя мита за вечно умиращия и възкръсващ бог Дионисий, чийто култ има тракийски корени.
Кукерските игри завършват с ритуално окъпване на участниците в реката, които после се черпят в кръчмата или си нареждат софра в дома на царя. На селския мегдан се извива дружно хоро. В миналото много силна била вярата, че ако кукери не играят в селото, годината ще е сушава, нездрава, а реколтата ще е бедна.
