Утре е един от най-топлите и важни семейни празници, изпълнени с много любов, уют и доброта – Бъдни Вечер. На този ден значение имат дома, близките, огнището, семейството.
Някои си разменят подаръци, други остават будни, за да чакат коледари или „отварянето” на нощното небе, за да си пожелаят нещо.
Ето какви са тайните на старите поверия.
След нареждането на празничната трапеза, стопанинът трябва да запали точно определен пън в огнището, който се нарича бъдник. Оставя се да тлее през цялата нощ. Дървото може да бъде буково, крушово или дъбово. Преди да се сложи в огъня, в него се издълбава дупка, която се пълни със зехтин, червено вино и тамян, запечатва се с пчелен восък.
Този обичай води началото си от древните славянски племена, населявали някога земите ни. Те са смятали, че когато се роди дете, мъжът запалвал осветеното дърво, като по този начин прогонвал злите духове, орисници и вещери.
Питката за празника не трябва да се меси от неомъжено момиче, защото ако то сключи брак през новата година, ще изнесе изобилието от дома на родителите си. Парче от същата питка се слага под възглавницата й. Който момък сънува, той ще я вземе за своя жена.
На трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни гозби. Хубаво е да има от всичко по малко – пълнени чушки с ориз или боб, лук, чесън, мед и орехи, варено жито, ошав, варен фасул, сарми, туршии, вино.
Празничните поверия са пряко обвързани с трапезата на Бъдни вечер. На масата задължително се слага глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството. На празничната трапеза трябва да има и орехи и всеки си избира един. Ако ядките на ореха са хубави и вкусни, собственикът им ще е здрав през новата година. Ако са изгнили – очакват го трудности. Празничната пита се разчупва на високо, за да пораснат високо житните класове.
Важно е, в четирите ъгъла на стаята да се постави по един орех – символ на четирите краища на света. Според поверията, преди семейството да седне на вечеря, най-възрастният прекадява дома и трапезата. Счита се, че тамянът прогонва злите сили и дяволчета, както и Сатаната и всички вещери и караконджоли.
На Бъдни вечер никой не трябва да става от масата. В противен случай житото ще се разпилее, кокошките ще спрат да мътят, а семейството ще се разедини. Ако все пак се наложи, само най-възрастният има право да стане, но и той трябва да ходи приведен, за да се превиват житните класове.
В различните български области, празничният хляб е познат с различно име – вечерник, коледник, боговица. Разчупва се от най-възрастния член на семейството и докато прави това, той трябва да казва думите:
„Ела, Боже да вечеряме”.
Първото парче хляб от погачата се поставя пред иконата на Света Богородица. Младите момичета слагат парче под възглавницата си, за да сънуват момчето, за което ще се омъжат.
Добре е да се опитат всички ястия на масата, за да са здрави членовете на семейството. Българските традиции са свързани и с гадаене на този ден. Ако избраните орехи са пълни, болестите ще подминат дома. През цялото време, докато трае вечерята, не бива да се става от масата. Ако все пак това се налага, станалият трябва да върви приведен.
Когато членовете на семейството се събират на празничната трапеза, те трябва да оставят известно разстояние помежду си, за да има място и за мъртвите. Масата не се вдига, защото поверията гласят, че мъртвите също идват на вечеря. Вратите се оставят отворени, за да могат те да се движат спокойно из къщата.
На Бъдни вечер празнуват имената (именници)
БИСА, БИСЕР, БИСЕРА, БИСЕРКА, БИСТРА, ЕВГА, ЕВГАЛИЯ, ЕВГЕНИ, ЕВГЕНИ(Й), ЕВГЕНИЙ, ЕВГЕНИЯ, ЕВДА
